Как крайната десница във Франция експлоатира каузата за защита на животните

От доберманите на Жан-Мари льо Пен до кученцето шиба ину на Жордан Бардела отношението на крайната десница към животните е променило облика си, но не и същността си, пише в свой анализ Аполин Лимозино в портала Slate. Той разкрива стратегия за публично представяне, която използва любовта към животните, за да насърчава контрола, реда и отдръпването към идентичността.

За да комуникира по повод Световния ден на кучето, депутатът от „Национален сбор“ Кевин Мовьо публикува в социалните мрежи снимка, на която гали главата на шиба ину - фотогенично животно, популяризирано от известното куче Doge, превърнало се също в символ на популярна пародийна криптовалута.

На снимката Мовьо е в леко неудобна поза, полуклекнал зад седналото върху паважа куче. На заден план се виждат жилищни сгради, синьо небе и ниско окосена трева.

Снимката на кучето, известно с хумористичния си образ в интернет, е придружена от надпис: „В „Национален сбор“ сме на страната на защитата на животните.“ Осем месеца преди президентските избори тази публикация вероятно не е толкова случайна, колкото изглежда, и се вписва в по-широкото отношение на крайната десница към правата на животните.

От гледна точка на имиджа подобна снимка е в полза на политика - кучето създава усещане за близост и връзка с местната общност. За крайната десница обаче то има и друга функция - да създаде успокояващ образ на нормалност в продължаващия процес на дистанциране от крайния имидж на партията, започнал след избирането на Марин льо Пен за неин лидер.

През февруари 2026 г., в разгара на кампанията за местните избори, Ерик Сиоти също се показа на улица в Ница, докато гали кавалер кинг чарлз шпаньол - малко аристократично куче компаньон, известно и със сърдечните си проблеми. Той го нарече „талисман на кампанията си“.

„Национален сбор“ за домашни любимци

При потенциалните кандидати за президентския пост като Марин льо Пен и Жордан Бардела комуникацията също преминава през снимки с животни, държани или притискани в прегръдка. Снимките на Марин льо Пен с нейните котки са многобройни. В това отношение тя се разграничава от баща си, чието отношение към животните е било съвсем различно.

Жан-Мари льо Пен е притежавал 19 кучета през живота си, сред които добермани, които е използвал, за да илюстрира някои от политическите си теории, основани на неравенството между расите. През 2014 г. един от неговите добермани убива котка на Марин льо Пен, което води до напускането ѝ на семейното имение в Монтрету.

През юни 2025 г. Жордан Бардела също беше заснет да гали кученце - отново шиба ину - във видео, публикувано в TikTok. Седнал на бежов диван, с бяла закопчана риза и очила, лидерът на „Национален сбор“ държи малкото животно до гърдите си и нежно гали главата му. И тази снимка не е случайна - каузата за защита на животните е една от темите в президентската кампания и всички политически лагери изглежда са осъзнали това.

На 28 юли премиерът Себастиен Льокорню изпрати писмо до деветима министри с призив „да засилят“ борбата срещу насилието над животни до 1 октомври. Кандидатът на „Ренесанс“ Габриел Атал пък, по време на посещение в приюта на Дружеството за защита на животните (SPA) в Плезир на 31 юли, предложи да бъдат забранени панаирите за кученца и котенца.

„Национален сбор“ също все повече се стреми да привлече избирателите, чувствителни към каузата за защита на животните. През 2022 г. Марин льо Пен отдели 13 страници в предизборната си програма на тази тема и написа в официалната си декларация: „Защото една цивилизация се измерва и по начина, по който се отнасяме към животните, аз ще се боря срещу насилието над животни, по-специално като забраня клането без предварително зашеметяване.“

Тази мярка очевидно засяга мюсюлманските и еврейските общности и засяга едновременно въпроса за защитата на животните и свободата на вероизповеданието.

Именно тук възниква основният въпрос около ангажимента на „Национален сбор“: не е ли каузата за защита на животните преди всичко въпрос на „цивилизация“? В политическия речник на партията тази дума служи за разделяне на онези, които тя определя като „французи“, от „останалите“. Дали зад състраданието към животните отново не се крие идентичностен рефлекс?

Йерархия на животинския живот

Именно по отношение на кучето това противоречие изглежда най-очевидно. През януари 2023 г. Националното събрание гласува забрана на електрическите нашийници за обучение, които подават електрически импулс към животното при всяко негово лаене. Единствените гласове против идват от „Национален сбор“ - 19 депутати са гласували „за“, а шестима са се въздържали.

„Кучето е полезно, то защитава дома, собствеността… а чрез тях и нацията.“

Възможното обяснение е, че крайната десница възприема кучето като животно, което трябва да бъде обучавано, контролирано и подчинявано. То е полезно, защитава дома и собствеността, а чрез тях - и нацията. Това представлява очевидно противоречие за партия, която настоява за по-тежки наказания за насилие над животни, докато едновременно защитава инструменти за тяхното подчиняване.

Така се очертава йерархия между животните. „Национален сбор“ защитава угояването на гъски, интензивното животновъдство и се противопоставя на вегетарианските менюта в училищните столове, както и на препоръките на Сметната палата за намаляване на броя на отглеждания добитък.

Другите животни пък се поставят в рамката на „традицията“ - ловът, който партията защитава срещу европейските правила, или коридата, по отношение на която Марин льо Пен поддържа неясна позиция между „регионална традиция“ и „форма на жестокост“.

Тогава къде всъщност се позиционира „Национален сбор“ по отношение на каузата за защита на животните? На европейските избори през 2024 г. организацията L214 оцени партията с 0,42 от 5 по тази тема, далеч зад „Еколозите“, „Непокорна Франция“ и Социалистическата партия. | БГНЕС