Как кризата в Казахстан отложи войната в Украйна

Андрей Гурков, Дойче Веле

Масовите протести в Казахстан за кратко засенчиха най-важния за последните седмици геополитически въпрос в Европа: има ли опасност от война между Русия и Украйна? 

Тази тема съвсем скоро отново ще излезе на дневен ред, но за момента кризата в голямата централноазиатска държава, съседна на Русия, намали нейната взривоопасност. 

Събитията в Казахстан направиха евентуална руска военна операция на украинска територия много по-малко вероятна. За това има две причини. Първо - евентуална руска военна интервенция може да доведе до вътрешнополитически размирици както в самата Русия, така и в Казахстан. И второ - Кремъл в момента е прекалено зает с кризата в Казахстан.

Могат ли събитията от Минск и Алмати да застигнат и Москва?

Абсолютно неочакваният бунт на казахстанското население, придружен от тежки сблъсъци и многобройни жертви, няма как да не е впечатлил силно и Москва. Все пак досега Казахстан бе смятан за надеждно управлявана и стабилна държава.

Същото дълго време се предполагаше и за Беларус - докато и там не избухна революцията от 2020-а, потушена от властите с много кървави репресии. Събитията в тези две постсъветски държави със сравнимо авторитарни управленчески структури водят на мисълта, че Кремъл на всяка цена ще иска да предотврати сходно развитие и в самата Русия.

Мащабна военна операция на Кремъл срещу Украйна с неясни цели и множество жертви сред руските войници би могла да даде тласък за подобни масови безредия и в Русия. Особено ако анонсираните при подобно развитие още по-обширни санкции на САЩ и ЕС предизвикат допълнително повишаване на цените и дефицит на стоки. На фона на задаващата се тежка вълна от инфекции с Омикрон и силно претовареното руско здравеопазване този сценарий придобива още по-заплашителни очертания.

Кремъл не може да пренебрегва вътрешнополитическите рискове

С други думи: масовата проява на гняв от страна на отчаяното население в Казахстан показа, че Кремъл би трябвало да обръща внимание предимно на вътрешнополитическите рискове в собствената си страна, вместо да се опитва да плаши САЩ и НАТО с потенциални военни операции.

Досега в Кремъл изглежда отчитаха предимно външнополитическите и външноикономически аспекти на подобни действия. С оглед на кризата в Казахстан обаче в Москва несъмнено ще се засилят съмненията в поддръжката на собственото население, а това по всяка вероятност ще намали желанието за реални военни действия срещу Украйна.

Казахстан има нужда от цялото внимание на Русия

Кремъл сега е принуден да се занимава предимно с Казахстан, защото тази държава беше една от малкото реални руски съюзници, както в постсъветското пространство, така и на международната сцена.

Страната се намира в преломен момент, а Москва ще е принудена да инвестира огромна част от своите внимание, усилия и време, за да успее да повлияе на този труден и необозрим политически процес. Особено сега, когато по молба на казахстанския президент Токаев Русия изпрати и собствени войски в съседната държава - без да е ясно колко дълго ще останат те там и колко тежки ще са последиците. Това е коренен обрат в развитието на събитията, който само допреди няколко дни нямаше как да бъде предвиден.

Операция на два фронта? Надали. 

Ако в тази ситуация Кремъл реши да се посвети на илюзорната представа, че може да "си върне Украйна", той рискува да загуби завинаги Казахстан. Освен това би се наложило да води операция на два фронта. Логично е да се предположи, че прагматизмът и чувството за политическо самосъхранение на руското държавно ръководство ще се окажат достатъчни, за да избегнат подобно развитие.

Това обаче не означава, че Русия ще престане да размахва плашилото на голяма война срещу Украйна. В крайна сметка в Кремъл искат да си извоюват максимално силни изходни позиции за предстоящите преговори със Запада.