Руските власти използват различни трикове и шантаж, за да принудят мигранти от страни като Таджикистан, Узбекистан или Армения да участват във войната срещу Украйна, предаде „Дойче веле“. Досега много мигранти са поискали руско гражданство. Въпреки това в средата на август Съветът по правата на човека предложи на президента Владимир Путин промени в имиграционния закон, които ще направят военната служба условие за получаване на руски паспорт. В края на август Комунистическата партия внесе в руската Дума законопроект, който позволява отнемане на гражданството на "новите руснаци" в случай на отказ да отидат на война, дезертиране от мобилизация или неявяване на военна служба.

„Мариупол в Московска област ли е?“

За първи път стана публично достояние, че работници мигранти са били вербувани да служат в руската армия малко преди руската инвазия в Украйна. На 20 февруари 2022 г. узбекският блогър Бахром Исмаилов публикува видео в YouTube, в което кани мигранти да подпишат договор с руското министерство на отбраната и казва, че ще получат руско гражданство след шест месеца служба. Валентина Чупик, адвокат, който представлява мигранти, получи поток от съобщения след началото на агресията, че граждани от Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан, Армения и други мигранти са били убеждавани да подпишат договори с Министерството на отбраната. „Моите колеги и аз открихме видео, записано от таджик, който кара камион в Украйна и казва, че не разбира какво се случва, записал се е в руската армия и сега не знае дали ще остане жив“, каза правозащитничката в интервю за „Дойче веле“. Самата тя е родом от Узбекистан и прекарва години в защита на правата на мигрантите в Русия, преди да бъде експулсирана от страната. Видеото с коментара на адвоката се разпространи в социалните мрежи. Чупик и нейните колеги започнаха кампания срещу наборната служба в руската армия, което доведе до намаляване на броя на наборниците. През лятото на миналата година Министерство на отбраната започна да набира мигранти за строителни работи в Луганск, Донецк и Мариупол, тоест в районите на Украйна под руска окупация. Чупик разказва, че цели бригади от хора от Средна Азия, които не разбират за какво става въпрос, са подписвали договори. „През октомври ми се обадиха хора от Узбекистан и ме попитаха дали Мариупол е в Подмосковието, защото голяма група хора подписаха договор за строителни работи, уж някъде в Подмосковието. И след това ги качиха в бусове със залепени стъкла и ги откараха в неизвестна посока – 20 буса с по 53 души”, разказва адвокатът. „Когато пристигнаха, видяха само руини и разбраха, че това не може да е Московска област. Един от тях имаше телефонния ми номер и се свърза с мен. Бях ужасен и започнах да звъня в посолствата на Узбекистан в Русия и Украйна. Но контактът с работниците бе прекъснат. Вероятно са подписали договори с Министерството на отбраната, защото охраната, която ги е следила, е съобщила, че са отведени в армията“, казва Чупик.

С измама в руската армия

Правозащитниците скоро научиха за друг трик на руските власти за попълване на армията с хора от Централна Азия. В миграционния център "Сахаров" в Москва, където могат да се получат документи, вариращи от разрешителни за работа до разрешения за пребиваване, мъжете измамно подписват договори с руската армия. „Давате им цял куп документи, по 40 листа всеки, да ги подпишат и им давате половин минута да ги прочетат. А зад тях има огромна опашка и нямат време да ги прочетат. „Много просто подписват, без да гледат“, казва тя. „По-късно се оказва, че са подписали договор за служба в руската армия. Тогава хората изпадат в паника, звънят и питат какво да правят. „Има много случаи, когато мигранти, въпреки че имат разрешение за пребиваване, се отказват от всичко и напускат Русия възможно най-бързо“, казва Чупик.

Набиране на чужденци в затворите

Има и опити за вербуване на мигранти, които са нарушили руския закон и са в центрове за задържане в очакване на депортиране. „Предлага им се да сключат договор с армията с обещанието, че след шест месеца служба ще получат руски паспорт. Ако това не помогне, те сплашват хората, че ще прекарат остатъка от живота си зад решетките“, казва Чупик. Набирани са и чужденци, излежаващи присъди в затвора. Руснаците се опитват да ги принудят да служат в руските въоръжени сили, използвайки побои, изтезания и заплахи за изнасилване. Правозащитничката споделя, че по същото време е получила много писма с доклади от затворите в цялата страна. Началникът на затвора в Иркутск, например, принуждаваше затворниците да подписват договори с армията и ги заплашваше с по-дълги присъди при още по-лоши условия.

Гражданство само с потвърждение от център за набиране на персонал

На 15 май Владимир Путин подписа указ за опростено предоставяне на руско гражданство на чужденци, които ще подпишат едногодишен договор с руската армия. Оттогава става все по-често чужди граждани, кандидатстващи за гражданство, да бъдат изпращани в Центъра за набиране на персонал, за да получат сертификати. Там след това се опитват да ги принудят да подпишат споразумение с военните. „Без потвърждение от центъра за набиране на персонал не приемат документите за подаване на гражданство. Това е напълно незаконно, няма никакви писмени заповеди в тази насока“, казва Светлана Ганушкина, ръководителка на организацията „Гражданска подкрепа“, която се застъпва за подпомагане на бежанци и разселени лица. Тя обяснява опитите за насилствено вербуване на чужденци с желанието на руските власти да увеличат броя на войниците в руските въоръжени сили.

От друга страна, Валентина Чупик свързва натиска върху мигрантите с неуспехите на Русия на фронта, но и с регионалните избори и "с традиционния руски расизъм", който днес се култивира като държавна идеология. „Преди всеки избори в Русия се подклажда фобията от мигрантите. Сега измислиха нова форма, а именно принудителна военна служба. Тези, които най-малко могат да се защитят, биват отвличани и вербувани“, казва активистът.

Престъпници в родината си

Във всички страни от Централна Азия службата в армията на чужда държава се счита за престъпление и законово се третира като наемническа дейност. Следователно мигрантите, които са подписали споразумение с руското министерство на отбраната, ще бъдат преследвани, ако се върнат в родината си. Присъдите от затвора варират от 5 до 12 години в Таджикистан, от 5 до 10 години в Узбекистан и от 10 до 12 години в Киргизстан. Междувременно посолствата на тези страни предупреждават гражданите, че участието в битки на територията на чужди държави е престъпление. Ислямски религиозни водачи от Узбекистан дори издадоха фетва, забраняваща на мюсюлманите да участват във войната на Русия срещу Украйна. Таджикските власти са съставили списъци на таджикските наемници, воюващи в редовете на руската армия. А в Бишкек през май 2023 г. киргизки гражданин беше осъден на 10 години затвор за това, че се е сражавал като наемник за руските сили в Украйна в продължение на една година и след това се е върнал в Киргизстан. Засега не е ясно колко хора от централноазиатските страни се бият за руската армия на територията на Украйна. Според някои данни руската армия е вербувала десетки хиляди мигранти. /БГНЕС