Кристиян Едуърдс, „Си Ен Ен“

Mолдовците гласуват на втори тур на ключови президентски избори на 3 ноември. Те могат да определят дали постсъветската държава ще запази курса си към Европа или ще се върне в орбитата на Кремъл.

Прозападният президент Мая Санду се стреми да бъде преизбрана, след като насочи Молдова по-близо до Европейския съюз от всякога, докато войната в Украйна бушуваше близо до източната ѝ граница.

Санду получи 42% от гласовете на първия тур, проведен в същия ден, в който се проведе референдум за членството в ЕС, който беше приет с много малка разлика. И двата вота бяха помрачени от мащабна схема за купуване на гласове, свързана с Кремъл, която според Санду представлява „безпрецедентно посегателство“ срещу демокрацията в Молдова.

Тя се изправя срещу Александър Стояногло, бивш главен прокурор, който се кандидатира от проруската Партия на социалистите. Ако и други партии се присъединят към него, вторият тур ще бъде изключително равностоен.

По време на президентския дебат миналата неделя (27 октомври) Санду - бивш служител на Световната банка с образование от Харвард, който е скъсал връзките си с Москва - нарече Стояногло „троянски кон“, който се опитва да проникне в столицата на страната Кишинев от името на Кремъл.

Според анализатори това не е просто риторика. Валериу Паша, директор на мозъчния тръст WatchDog.MD, заяви пред „Си Ен Ен", че вотът в неделя е за това „дали ще имаме президент, избран от гражданите, или някой, който печели, защото руските мръсни пари са платили за него“.

Преди гласуването миналия месец Илан Шор, подкрепян от Русия олигарх, предложи да плати на хората за това, че ще работят за избирането на благосклонен към Русия кандидат и ще спрат провеждането на референдума. Санду заяви, че схемата е целяла да подкупи около 300 000 гласоподаватели - около 10% от населението.

Въпреки че преди изборите Стойноглу имаше малко над 10% от гласовете, той спечели повече от 26% от гласовете на първия тур. Както Кремъл, така и Шор отрекоха намеса, но молдовски официални лица предупредиха, че вторият вот също може да бъде обект на подобни схеми.

Освен купуването на гласове, според анализатори първият тур е показал истинска опозиция срещу Санду, чийто първи мандат беше разтърсен от последователни кризи.

„Първо беше пандемията от Ковида-19, след това беше войната на Русия в Украйна, след това беше газовата криза“, каза Максим Саморуков, сътрудник в Руския евразийски център „Карнеги“.

Въпреки че Санду отърва Молдова от руския газ, това струваше скъпо на една от най-бедните страни в Европа. Инфлацията за кратко време се покачи до над 30%, което доведе до увеличаване на бедността.

Някои критикуваха и „циничното“ решение на Санду да проведе референдума за ЕС в същия ден, в който се провеждат президентските избори, като се позиционира като единствения политик, способен да приобщи Молдова към Европа.

„Планът на правителството беше, че въпросът за европейската интеграция ще повлече подкрепата за Мая Санду. Оказа се обратното: Недоволството от Мая Санду повлече надолу подкрепата за европейската интеграция“, каза Самуроков.

Стояногло се опитва да се възползва от недоволството срещу Санду, като стои с единия крак и в двата лагера. Той призова за „рестартиране“ на отношенията с Москва и заяви, че би желал да се срещне с руския президент Владимир Путин, като в същото време твърди, че е решен да се присъедини към ЕС.

"В резултат на това платформата му е смесица от противоречиви политики. Или подкрепяте европейската интеграция, или искате да насърчите сътрудничеството с Москва. Това е много трудно да се съчетае“, каза Самуроков.

Въпреки това молдовските официални лица се подготвят за втори тур на гласуването, белязан от проруска намеса. Поражението на Санду ще нанесе съкрушителен удар върху надеждите на Молдова за европейско бъдеще.

Едно благоприятно за Русия правителство може да доведе и до нови проблеми в Приднестровието - сепаратистка част от територията, където са разположени около 1500 руски войници. Длъжностни лица отдавна се питат дали Приднестровието в крайна сметка може да се превърне във втори фронт на войната в Украйна.

„Най-лошият сценарий е, че ако те поемат пълен контрол над парламента, постепенно ще ликвидират всички демократични институции, включително свободните и честни избори. След това те ще използват Молдова като плацдарм зад Украйна“, каза Паша.

Изборите в Молдова ще се проведат седмица след тези в Грузия - друга бивша комунистическа държава, в която Русия се опитва да запази влиянието си.

След като все по-авторитарната партия „Грузинска мечта“ обяви победа, украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Русия е „победила“ в Грузия и е на път да направи същото в Молдова. Вотът в неделя ще определи дали той е прав./ БГНЕС