Как софтуерен предприемач от Флорида направи платформа - огледало на България

 Светослав Пинтев

Атанас Стоянов е от София, завършил е славната Девета Френска гимназия и е от програмистите, от които дори колегите им смятат за "явление".

Днес живее във Флорида, но все по-често се връща у нас, даже вече прекарва повечето време тук. Писнало му от Тръмп.

За да си изясни ситуацията в родината създаде необичаен проект, за който наскоро писахме: платформа, събрала публичните данни на държавата на едно място, като ги свързва помежду им. Казва се "Наясно".   За да е ясно и прозрачно всичко у нас...

Мотото е и просто, и ясно:  „Тук споровете се решават с данни, не с мнения“.   Достъпът е безплатен, а кодът е отворен. И е наистина безкрайно полезна. 

От Тунис до Калифорния

Пътят му започва в началото на 90-те, когато компютрите още са рядкост. „Тука съм си от София, от Френската гимназия. Не бях особено добър или запален от това, учих после във ВИАС. След това започнах с компютрите. И това беше единственото, което ми се отдаваше. Първо съм работил около четири години в Тунис. Просто в началото на 90-те веднага излязох в чужбина. Преди това мечтата ни беше да избягам от България.”

Следват Франция и Лондон. По това време се запознава с бъдещата си съпруга. "Бях се прибрал за Нова година, скоро разбрахме, че сме един за друг“, казва Наско.  
 

Двама доволни клиенти от САЩ му уреждат работна виза. С нея той попада първо в Айдахо, а после в Калифорния, където прекарва около десетилетие. Като служител с виза е длъжен да работи за фирмата, която я е издала, но проектите си прави отстрани.

„Винаги си имам проекти отстрани, да си правя мои си. Защото съм и разсеян. И си имах много такива инструменчета, които да ми помагат, ако забравя някаква грешка. Автоматично. Просто ги събрах, организирах ги. И първо даже беше безплатен продукт. Пуснах го да открива грешки в паметта. И с това ми почна моята фирма”, обяснява той.

Фирмата прави инструменти за тестване и управление на софтуер, предимно за програмисти. Преди близо двадесет години той я продава, когато служителите ѝ са около сто.

 „Иначе тая фирма още съществува. Последно към два милиарда беше оценката. Аз я продадох със стотина служители, сега са хиляди. Но пък аз имах живота си. Правя каквото си искам. И от тогава е така. Каквото ми е приятно. Някои са търговски проекти. Някои са такива, както това за България.”

Защо данни, а не мнения

Идеята за сайта се ражда от серията последователни избори у нас. Първоначално проектът се казва ElectionsBG и е само за изборите.

Преди няколко месеца е преименуван, защото вече съдържа много повече.

Подтикът е раздразнението му от начина, по който у нас се говори за политика. „Идвам си. И всеки е лош. Или някой път някои са добрите. Всеки говори по телевизията. Това са най-нечестните избори. Това са най-честните избори. Аз не обичам така. Като говорят, аз не знам много.

Кажи ми какви са данните.”

Затова започва да събира данните. „Аз обичам данни. Видях, че ЦИК публикуват някакви данни и с това почнах да гледам. Всеки има някакво пристрастие, но данните са си данни.”

Всичко, свързано с всичко

От април тази година към изборните резултати се добавят все повече източници. Ключът към връзките между тях е ЕИК номерът.

„Имаме Търговския регистър. Да видиш фирмите и кои са им собствениците. Има Сметната палата, където партиите трябва да си регистрират кои са им дарителите. Ако видиш дарителя, можеш да го свържеш с фирма от Търговския регистър. Като имаш фирмата, вече имаш базата данни с обществените поръчки. А има и еврофондове, друга база данни. И още една, за проектите, които преминават граници, например България и Гърция. Като ги навържеш така, можеш да видиш кой какъв е.”

Същото важи за болниците, лекарствата и процедурите, а и за училищата. „Всяко едно училище е регистрирано като фирма. Дори да е НПО, регистрирано е като фирма. Там има ЕИК. За училищата има данни за успехите. Като вземеш ЕИК-то на училището, можеш да видиш какви поръчки и какви еврофондове е получавало и кои постигат по-високи успехи.”

На практика платформата служи и като справочник. На началната страница излизат новини за нови процедури, за приеми по програми и за фондове, а еврофондовете могат да се разглеждат по теми, например култура, с дати на отваряне и с процедури, които още са в подготовка. Търсенето работи по два начина: като класическа търсачка и като чат с изкуствен интелект, подобен на ChatGPT, но с отговори от собствените данни на платформата.

Индексът на изборния риск

Най-личната му разработка е индексът на изборния риск. „Всякакви аномалии, това е изборен риск индекс, който аз съм го измислил. Много от компонентите му ги има и в други държави. Да кажем, машините: разлика между флаш паметта и протоколите или колко машини изобщо им е изчезнала флаш паметта. И го сравнявам най-вече с предишните избори, защото може да е специфика на България, че машините не са ни много добри и винаги да липсват. Може винаги да липсват по стотина флашки, но ако се види, че средно по 50 липсват, а сега изведнъж липсват 200, това вече е проблем.”

Сред другите му показатели е т.нар. корпоративен вот. „Около някой завод има изборна секция, или две-три секции една до друга, и задружно си сменят вота, ккато писахме.

 На едни избори 70% са за една партия, на следващите 70% са за друга, на следващите 70% са за Радев. Те горе-долу си личат. Имаше разни електроцентрали.”

Индексът включва и закона на Бенфорд, статистическа закономерност за разпределението на първите цифри. „Ние си мислим, че числата се разпределят равномерно. Статистически не е така. Има закономерности. Това е международно приет анализ на изборен риск. Който подправя числа, не може да се усети, че не следва закона на Бенфорд”, обяснява той.

Как  гласуват българите

Най-интересната част от сайта са анализите на изборите. Един от тях проследява потока на гласовете: накъде са се преместили избирателите на дадена партия между два вота.
„Правя го на национално и на регионално ниво. Например в Кърджали колко от гласоподавателите на ДПС са преминали към Радев. Колко от БСП са отишли. На национално ниво 41% от БСП са отишли към Радев, 40% са си останали в БСП. Ама ако отидеш в Благоевград, там БСП са си останали 53% за тях, докато за Радев са 30%.”
Подобни анализи рядко се правят. „Такъв тип анализи никъде ги няма. Просто защото агенциите не могат да пуснат във всеки регион отделно да правят проучвания. А компютърът може всичко.” На по-ниско ниво методът става ненадежден: „Опитах на ниво община. Също, статистическата грешка е прекалено голяма. Избирателите не са едни и същи. Едни си седят вкъщи, а други, нови, гласуват. Затова го правя на национално и на регионално ниво.”

Сайтът сравнява и прогнозите на социологическите агенции с реалните резултати

 Той проследява колко са сбъркали Маркет Линкс , Алфа Рисърч , Галъп и останалите ,  в кои години разминаването е най-голямо. Най-голямо е през ноември 2021 г.

„На световно ниво, ако има разлика между прогнозите и резултатите, често това е сигнал, че нещо може би не е наред с изборите. Не може всичките агенции да са купени от един и същ и нарочно да дават фалшиви резултати”, казва Атанас

Какво показват данните според него

Изводите му са по-спокойни от повечето политически дебати у нас.

„България, според мен, колкото гледам повече, няма измами, които да променят драстично резултатите. Разликите между флаш паметите и протоколите са по хиляда гласа. Нищо няма да променят. Естествено, че има купуване на гласове, но то е ограничено. Ромските махали са общо към 30 хиляди гласа. Те не стигат за един депутат.”

Попитахме го накрая и за „технологичната десница" в САЩ, тази около Питър Тийл, Илон Мъск и „Палантир“, която планирала да прекрои света по собствен образ и подобие. Отговорът му е кратък: „Запознат съм, да. Мисля, че не е конспиративна теория,  а е факт.”