Нова платформа осветява България - от изборите до парите зад политиката

Появи се уникална нова платформа за българските реалности, представени във факти и цифри, която може да бъде полезна на разследващи журналисти, граждански активисти, следователи и всички, които търсят повече прозрачност. Цяла България е тук – в данни и цифри.

„Обичам данните“, казва създателят на тази наистина впечатляваща платформа – Атанас Стоянов, суперпрограмист, който от години живее във Флорида, САЩ, но все по-често се връща в родината и май ще си остане тук.

Платформата се казва naiasno.bg и събира на едно място данни за България – от изборите и европейските фондове до обществените поръчки и показателите, които могат да разкрият политически зависимости.

Каквото ви хрумне...

Идеята му е проста, но мащабна – информацията от различни публични регистри и бази данни да бъде събрана и свързана така, че всеки да може сам да проверява фактите, вместо да разчита единствено на чужди интерпретации.

"В България публичните данни са разпокъсани в над 15 отделни, труднодостъпни и изолирани държавни регистри (ЦАИСЕОП, РОП, ИСУН, Търговски регистър, Сметна палата/КПКОНПИ, ЦИК, ИВСС, НЗОК, ДФЗ). Разследващите журналисти и медии губят дни за събиране и ръчно сверяване на факти. Наясно обединява тези разпокъсани масиви в единна, напълно проверима аналитична система. Всички данни за лица, фирми, обществени поръчки, субсидии, изборни резултати и медийни публикации са взаимно свързани. Така журналистите и анализаторите могат за секунди да
откриват скрити конфликти на интереси, корупционни рискове и медийни манипулации", казва Стоянов.

Чрез платформата могат да се проследяват например промените в изборните предпочитания на различни места, най-големите обществени поръчки и разминаванията между медийните твърдения и действителните данни за разходването на публични средства.

Какво показват данните зад политическите твърдения, изборните резултати, обществените поръчки и разпределението на публичните средства? Именно на този въпрос се опитва да отговори платформата, създадена от Атанас Стоянов.

„Създадох я, защото исках да изясня много неща за себе си“, казва той.

 Свързването на цялата информация позволява да се проследяват отношения между фирми, дарители, обществени поръчки, европейско финансиране и други обстоятелства, които могат да помогнат за разкриването на зависимости.

Една от най-интересните възможности е „Картата на парите“ – интерактивен поглед към обществените поръчки, европейските фондове, земеделските субсидии, цените и изборите. Идеята е да се види не само географското разпределение на огромните публични средства, но и къде реално се концентрират те.

Откъде идват гласовете и накъде отиват?

Сред любопитните възможности е проследяването на промените в изборните резултати – от отделните секции до регионалното равнище.

„Правя го първо фактически – секция по секция, и го правя и на регионално ниво“, казва Стоянов.

Така например може да се види как се е променило гласуването в дадена област между различни избори. Създателят на платформата обаче подчертава, че подобни анализи трябва да се разглеждат внимателно, тъй като хората, които гласуват на едни избори, не са непременно същите като тези, които участват в следващите. Затова промяната в резултатите сама по себе си не доказва каква е причината за нея.

Още по-интересни са т.нар. клъстери – групи от изборни секции, в които моделът на гласуване се променя рязко между отделни избори.

„Примерно, около някои заводи има изборна секция. И в тази изборна секция или две-три изборни секции една до друга задружно си променят гласа.“

По думите му на едни избори в подобни секции може да преобладава подкрепата за една политическа сила, а на следващите резултатите да се обърнат в полза на друга. Подобни закономерности могат да насочат вниманието към определени места и да послужат като отправна точка за допълнителна проверка.

Стоянов разглежда и т.нар. корпоративен вот, статистическите закономерности и различните показатели за изборен риск. В платформата е разработен собствен индекс на изборния риск, който обединява различни показатели и ги сравнява с резултатите от предишни избори.

„Ако се види – едни, две, три избори са средно, да кажем, липсват по 50 флашки, а сега изведнъж липсват 200 флашки – да, е проблем“, обяснява той, като подчертава значението на сравнението във времето.

Именно съпоставянето на данните от различни избори може да помогне за откриването на отклонения, които заслужават внимание. Подобни показатели обаче са ориентир за проверка, а не автоматично доказателство за нарушение.

Един регистър води към друг

Друг важен инструмент е възможността да се свързват различни публични регистри, които обикновено се проверяват поотделно.

„Като имаш фирмата, вече базата данни за обществените поръчки... Като имаш обществените поръчки, има и еврофондове.“

Идеята е от един запис да може да се стигне до друг – от дадена фирма до обществена поръчка, европейско финансиране, политическо дарение, институция или друга публично достъпна информация.

Така отделните факти могат да се превърнат в по-цялостна картина. Информацията, която иначе би изисквала търсене в множество сайтове и регистри, се събира на едно място и става по-лесна за съпоставяне.

Изкуственият интелект влиза в регистрите

Към тази възможност се добавя и изкуственият интелект. Вместо потребителят сам да претърсва множество бази данни, той може да задава въпроси към натрупаната информация.

Това би могло да улесни журналистическите разследвания, гражданския контрол и проверката на твърдения за разходването на публични средства. Особено полезна може да се окаже възможността различни данни да бъдат разглеждани заедно, така че да се откриват връзки и закономерности, които трудно се забелязват при изолираното им проучване.

Очаквайте: Суперпрограмистът Атанас Стоянов – до Флорида и назад.

faktor.bg