В рамките на 12 дни украински БПЛА поразиха пет ключови рафинерии в Русия, принуждавайки някои от тях да спрат или ограничат работа. Сумарният годишен капацитет на тези обекти надхвърля 50 млн. т/год., т.е. значим дял от националното рафиниране, макар не целият капацитет да е изваден от строя едновременно. Кампанията е част от стратегията за нанасяне на „иконически щети“ върху руския енергиен сектор.

Ударените рафинерии (2–14 август 2025)

• Рязан (Роснефт) – удар на 02.08; рафинерията свали капацитета приблизително наполовина след спиране на две основни CDU инсталации. Миналогодишен преработвателен обем ~13.1 млн. т/год.
• Новокуйбишевск (Роснефт, Самарска обл.) – удар на 02.08; преустановила работа след атаката, по данни на източници. Ориентировъчен капацитет ~8.3 млн. т/год.
• Afipsky (Краснодар) – 07.08; пожар след атака с БПЛА, по-късно потушен; инцидентът потвърден от руските власти. Ориентировъчен капацитет ~7.0 млн. т/год.
• Саратов (Роснефт) – 10.08; удар потвърден от Украйна; местните власти съобщиха за евакуации; според The Moscow Times обектът е спрян временно. Капацитет ~7.0–8.3 млн. т/год.
• Волгоград (Лукойл) – 14.08; силни пожари след удар; властите по-късно съобщиха, че огънят е овладян. Капацитет ~14.8–15+ млн. т/год.

Украинските атаки следват по-широка кампания за удари по руска нефтена инфраструктура (рафинерии и логистика) – от Орел и Коми до Краснодар, на стотици и над 1000 км от фронта. Целта е да се намали експортният и вътрешният капацитет за горива, включително авиационно гориво, и да се повишат оперативните разходи на Русия.

Спиранията/ограниченията в Рязан и Новокуйбишевск и пожарите в Afipsky, Саратов и Волгоград сочат краткосрочни рискове за регионалните доставки и логистиката на горива, с възможни времеви „тапи“ и вътрешни пренасочвания на суровина/продукти. Международният ценови ефект засега е ограничен, но устойчиви повреди биха засилили натиска върху руските потоци и премиите по риск. 

Какво означава това за пазара?

Независими наблюдатели отбелязват, че ударите по рафинериите имат кумулиращ ефект: дори когато пожарите бъдат бързо овладени, повторяемостта на атаките води до по-дълги престои, непланирани ремонти, недостиг на резервни части и по-високи застрахователни и логистични разходи. Последните инциденти в Афипски, Саратов и Волгоград потвърждават тенденцията, за която съобщават водещи агенции като Reuters и Bloomberg. 

По-широката картина показва, че украинската кампания променя оперативната география на руския петролен сектор: Москва е принудена да пренасочва суровина и продукти, да работи с по-разпръснати мощности и да разчита повече на сенчестия танкерен флот за износ—механизъм, който в момента е под най-силния си натиск от Обединеното кралство, ЕС и САЩ. Лондон санкционира 135 танкера от този флот и обяви курс към продължаващ „удар“ по енергийните приходи на Кремъл, а европейски и британски мерки вече забавят растежа на флотилията и ограничават продажбите на стари кораби и достъпа до застраховане.

Ефектът върху световния пазар засега е ограничен—цените реагират повече на глобални макро фактори—но локално в Русия ударите могат да предизвикат временни дефицити, вътрешни пренасочвания и по-високи крайни цени; не е изключено отново да се стигне до частични забрани за износ на горива, каквито страната вече прилагаше през 2023–2024 г., за да стабилизира вътрешния пазар. 

В средносрочен план комбинацията от дронови удари + санкционен натиск върху транспорта (особено сенчестият флот) заплашва маржовете и надеждността на руския износ. Ако темпът на атаките се запази, Русия ще трябва да отделя повече капитал за защита и ремонти, което повишава себестойността и свива рентабилността на износа към ключови клиенти като Индия и Китай. Някои анализи вече документират падането на приходите от морски суров петрол през лятото, дори преди последната серия удари. 

С други думи: тактиката може да не извади Русия от глобалния петролен пазар утре, но постепенно разяжда оперативната ѝ устойчивост—удря рафинерии, усложнява логистиката, повишава риска по превоза и „стиска“ приходите чрез санкции. Това е точно видът икономическо изтощение, към което Киев се стреми.