19 Ноември, 2026

Как войната в Украйна се превърна в екзистенциален тест за сигурността на цяла Европа

Авторът, снимка: архив Faktor.bg

Москва продължава систематично да нанася удари по цивилното население и критичната инфраструктура на Украйна, опитвайки се да компенсира липсата на решаващи успехи на бойното поле чрез терор срещу мирните жители

Олександър Левченко*

Въпросът за прекратяването на войната остава основен приоритет в дневния ред през петата година от пълномащабната руска агресия срещу Украйна. Макар Москва да се съгласи на провеждането на мирни преговори в Абу Даби, тя не демонстрира готовност за реални стъпки, насочени към постигането на споразумения. Тази позиция до голяма степен стана възможна благодарение на политиката на американската администрация през последната година и половина.

Финансовата помощ от страна на САЩ за Украйна на практика е преустановена. Напоследък възникнаха и проблеми с предоставянето на украинската страна на разузнавателна информация, както и с използването на средствата за сателитна комуникация Starlink и Starshield. По този начин Вашингтон демонстрира готовност да ограничи различните форми на подкрепа за Украйна, 

ако Киев не се съгласи на отстъпките, изисквани от Кремъл

Освен това Украйна се оказа в особено тежко положение поради недостига на средства за противоракетна отбрана. Белият дом отказа на Киев допълнителни доставки на ракети прехващачи за системите Patriot, а Министерството на отбраната на САЩ понастоящем забавя предоставянето им дори в рамките на поръчките, финансирани от европейските партньори. Официалното обяснение е свързано с несигурността на ситуацията в Персийския залив, въпреки че съответните средства вече са постъпили по американските сметки.

През последните месеци 

Владимир Путин активно се възползва от тази ситуация,

като систематично нанася удари по критично важната енергийна инфраструктура на Украйна. Под обстрел попадат топлоелектрически централи, съоръжения за пренос на електроенергия, системи за топлоснабдяване и други елементи на енергийната инфраструктура.

През нощта срещу събота Русия отново атакува Украйна, като използва 36 балистични и хиперзвукови ракети, както и 172 ударни безпилотни летателни апарата от различни типове, 137 от които са били реактивни. Основните направления на атаката бяха Киев и Киевска област. Украинската противовъздушна отбрана унищожи 149 безпилотни апарата, включително 117 реактивни. Украйна разполагаше само с няколко противоракетни ракети Patriot, които бяха използвани. Поради това бяха унищожени само 4 руски балистични ракети.

В Киевска област бяха атакувани подстанции, осигуряващи преноса на електроенергия от Ровненската и Хмелницката атомна електроцентрала към Киев и централните райони на страната. Повредени бяха и подстанции в още 12 области на Украйна. Повредите в близост до атомни електроцентрали представляват

сериозна ядрена и екологична опасност 

На практика руснаците действат така, че Украйна сама да бъде принудена от съображения за сигурност да затвори тези две атомни електроцентрали. Тогава възниква въпросът за руските атомни електроцентрали. За разлика от руснаците, Украйна не ги е атакувала. Но защо Кремъл смята, че може да действа едностранно?

Стратегическата цел на Москва е да лиши големите украински градове от водоснабдяване, електроенергия, отопление и канализация, като на практика ги 

превърне в подобие на Мариупол през пролетта на 2022 г. 

Тези систематични удари срещу критична гражданска инфраструктура имат признаци на военни престъпления и могат да представляват престъпления срещу човечеството. Десетки милиони украинци са изправени пред заплахата да загубят основните условия за живот в големите градове. Същевременно възможностите на Украйна да защити населението остават ограничени поради недостига на средства за противоракетна отбрана, особено на ракети прехващачи за системите Patriot.

На фронта, въпреки значителните човешки и материални загуби, 

Русия не демонстрира стратегически прелом в своя полза

Според официални оценки в някои участъци украинските сили си възвръщат повече територии, отколкото противникът успява да завземе.

Според официални украински оценки общите загуби на руските войски от началото на пълномащабното нахлуване възлизат на 1 609 500 души. Сред унищожената и повредена руска военна техника са 38 100 танка и бойни бронирани машини, 52 100 артилерийски системи, 2 260 реактивни системи за залпов огън, 1 750 средства за противовъздушна отбрана, 453 бойни самолета, 600 000 оперативно-тактически безпилотни летателни апарата, 5 200 крилати ракети, 35 бойни кораба и 2 подводници.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заявява, че войната в Украйна не е негова война. Мащабът на руските военни загуби и натрупаният боен потенциал на руската армия обаче имат 

пряко значение за сигурността на цяла Европа

Ако силите и ресурсите, които Русия използва срещу Украйна, бяха насочени срещу държавите от Западна Европа, последиците за европейската отбранителна система биха могли да бъдат катастрофални. В такъв случай неизбежно биха били въвлечени и американските военни контингенти, разположени в Европа. Европейците биха били принудени да изразходват за пряка война с Русия многократно повече средства от тези, които през годините са предоставили на Украйна. Към това трябва да се прибавят и огромните щети от руските разрушения.

През годините на пълномащабната война украинските военни унищожиха стотици хиляди руски безпилотни летателни апарати. Същевременно проникването на руски дронове във въздушното пространство на Полша демонстрира уязвимостта на европейската система за противовъздушна отбрана. По време на един от тези инциденти бяха задействани силите на НАТО за противовъздушна и противоракетна отбрана, включително изтребители F-35, както и полски средства за ПВО, сред които самолети F-16 и система Patriot. Въпреки това от 20-те руски безпилотни апарата, които нарушиха полското въздушно пространство, само 5 бяха унищожени в рамките на осемчасовата операция.

Друг инцидент, свързан с навлизането на руска крилата ракета във въздушното пространство на Полша, също разкри съществуващите пропуски в системата за противовъздушна отбрана на страната. Според наличната информация ракетата е изминала значително разстояние във вътрешността на полската територия, без да бъде своевременно прехваната. Подобни случаи показват, че Русия е в състояние да проверява готовността на НАТО за реакция, 

използвайки провокации

и нарушения на въздушното пространство на съюзниците. За сравнение, Украйна вече е унищожила около 5 200 руски крилати ракети. Това свидетелства за значителния опит на украинската противовъздушна отбрана, придобит в реални бойни условия.

Американският президент редовно говори за уж предоставените на Украйна 350 млрд. долара и твърди, че Съединените щати не са получили нищо в замяна. Според други оценки обаче действителният размер на американската помощ е значително по-малък и възлиза на около 150 млрд. долара. В същото време стратегическата полза за САЩ се състои в това, че Украйна сдържа руската военна експанзия и не позволява войната да бъде пренесена на територията на други европейски държави. Дори онези политически сили, които по-рано допускаха възможността териториалните претенции на Кремъл да бъдат удовлетворени за сметка на Украйна, постепенно осъзнават, че 

Путин няма да се ограничи със завзетите досега територии

Европа и САЩ все още не са достатъчно подготвени за мащабно военно противопоставяне с Русия. Показателен пример е американската военна кампания в Афганистан през 2001–2021 г., за която Съединените щати изразходваха невероятната сума от един трилион долара, но в крайна сметка не успяха да постигнат победа над движението „Талибан“. Ако се отчетат и косвените разходи, сумата достига 2,2 трилиона долара. Талибаните не разполагаха нито с пълноценна авиация, нито с военноморски сили, нито със съвременен ракетен арсенал. Паническото изтегляне на американските войски през 2021 г. доведе до внезапния срив на подкрепяното от Вашингтон афганистанско правителство и неговите въоръжени сили. Тези събития засилиха убеждението на Кремъл, че готовността на САЩ за продължително въоръжено противопоставяне е ограничена.

Що се отнася до способността на Европа да отблъсне евентуална руска военна агресия, към момента европейските държави 

все още не са достигнали необходимото ниво на готовност 

През последната година те предприеха редица стъпки за укрепване на отбранителните си способности, но прекратяването на войната в Украйна при сегашните условия може да създаде значителни стратегически рискове за тях. Възможно е Европа да се изправи срещу руска армия, която в продължение на пет години води най-мащабната война през последните 80 години и се адаптира към новите технологии и тактики.

Особено тревожни са 

резултатите от ученията на НАТО с участието на украински оператори

на безпилотни летателни апарати. По време на зимните маневри в Естония десет украински оператори на дронове условно извадиха от строя по-голямата част от британска танкова бригада в рамките на два часа. След това те потенциално биха могли да продължат с унищожаването на други подразделения, включително от естонската дивизия. Организаторите на ученията решиха да прекратят участието на украинската група, след като оцениха мащаба на нейното превъзходство в условията на симулирано съвременно бойно поле.

През лятото, по време на учения на Алианса в Германия, 12 украински оператори на безпилотни летателни апарати условно унищожиха американска танкова бригада само за няколко часа. Същевременно американските подразделения дори не успяха своевременно да открият позициите, от които бяха извършвани атаките.

Тези примери демонстрират сериозното разминаване между опита на украинските военнослужещи, придобит в реални бойни условия, и подходите, които все още се прилагат в отделни армии на НАТО. Съвременната война все повече зависи от безпилотните системи, оперативното разузнаване, скоростта на обмен на информация и способността за противодействие на масираното използване на дронове. Съответно дори технологично развитите армии на Алианса се нуждаят 

от преразглеждане на традиционните си тактически подходи

Въпреки опитите на Путин да сломи моралния дух на украинското общество чрез систематични удари по гражданската инфраструктура, Украйна продължава да търси начини за укрепване на собствените си отбранителни способности.

Украинското ръководство постигна договореност с Германия за съвместно производство на средства за противоракетна отбрана срещу балистични ракети. Италия взе решение да предостави значителен пакет ракети за европейската система за противовъздушна отбрана SAMP/T, която се произвежда съвместно от Италия и Франция. Тези ракети са способни да прехващат руски балистични ракети. Някои европейски държави също се съгласиха да предоставят на Украйна ракети за системите Patriot, като впоследствие ще възстановят собствените си запаси след получаването на американски доставки за Украйна. Освен това в Конгреса на САЩ се обсъжда възможността за приемане на нов пакет военна помощ за Украйна на стойност 15 млрд. долара, финансиран със средства, отпуснати от предишната администрация, но блокирани след идването на Доналд Тръмп на власт.

Украйна работи и за развитието на 

собствено производство на балистични и противобалистични ракети

Ако съответните програми бъдат реализирани в планираните срокове, това може съществено да промени баланса на възможностите в противопоставянето с Русия. Допълнителните доставки на западни крилати ракети също биха могли да разширят способностите на Украйна да нанася удари по военни обекти дълбоко във вътрешността на Руската федерация. Същевременно руската система за противовъздушна и противоракетна отбрана има неравномерно териториално покритие. Значителна част от най-ефективните ѝ средства са съсредоточени около Москва и в стратегически важни региони. Това създава потенциални възможности за поразяване на обекти от военно-промишления комплекс в други части на Русия. Украинските безпилотни летателни апарати вече демонстрираха способността си систематично да атакуват руски нефтопреработвателни предприятия. Същевременно възможностите им за разрушаване на големи промишлени съоръжения остават ограничени в сравнение с ракетните средства за поразяване.

Украйна трябва да издържи през следващите три месеца, които могат да се окажат особено трудни предвид интензивността на руските атаки и проблемите с доставките на средства за противовъздушна отбрана. Москва продължава систематично да нанася удари по цивилното население и критичната инфраструктура, опитвайки се да компенсира липсата на решаващи успехи на бойното поле чрез терор срещу мирните жители.

*Олександър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).

Сподели:
Германия удари мрежа, свързана с „Хизбула“: Забрани 4 организации и нахлу в 28 обекта

Германия удари мрежа, свързана с „Хизбула“: Забрани 4 организации и нахлу в 28 обекта

Въведените забрана се поставя по-голям акцент върху разбиването на местните финансови и организационни структури, които според властите позволяват на партията да поддържа присъствието си и мрежите си за подкрепа в страната

Момчето написало музика по текст на Илияна Йотова: Има една страна, в която съм нежелан

Момчето написало музика по текст на Илияна Йотова: Има една страна, в която съм нежелан

Всички сме жертви на тази изфабрикувана система, овладяна от шайка безскрупулни хитреци, погрознели от власт, ояли се в имунитети и привилегии, омърсени от измами, казва с тъга основателят на група „Апокалипсис“

Няма време: Отворете очи и уши, бомбата под България скоро може да избухне...

Няма време: Отворете очи и уши, бомбата под България скоро може да избухне...

Вече закъсняваме в усилието да освестим България. Въпросът е да не стане непоправимо късно…

Коментари (0)