Какъв разпад се задава – усещането за разкол е сериозно

Юлиана Методиева

Стана така, че посред обилните юнски дъждове генерал Атанас Атанасов, лидер на ДСБ, тръгна по спешност да търси подслон за себе си! Предложи на Радан Кънев да излязат двамата в пенсия! Разбираемо, идат избори, а лидерското състезание изнервя. Като цирков фокусник, досегашният шеф на Демократи за силна България бръкна в цилиндъра, за да извади заека на политическото бъдеще на партията си. Стресна публиката. Пита се, защо го направи.

Каквито и да са съкровените му мисли, но Атанасов произведе перфектен ход за 

всяване на раздор в партията

 Да кажем, че това си е тяхна работа, не би било съвсем точно. Всички ние, от дясното пространство, ставаме колатерални щети на вътрешните партийни войни. Защо ли? Защото сред шума и глъчката произведени от дългогодишния лидер на ДСБ печели един човек. Румен Радев безнаказано ще си рови в службите, ще заделя места за своите в КС, в прокуратурата. Сигурно потрива ръце от идеите на Атанасов. ДСБ ще се разцепи, следователно и техните 6 процента опозиция, отиват на кино. Голям късметлия е бившият ни президент. Вторият му мандат иде на тепсия.

Какво му става исторически на дясното, 

не е съвсем ясно. Откакто се роди под слънцето, все се цепи и създава нови партийни сегменти. СДС-та с тирета(три на брой). После Димитър Луджев направи Нов избор, малко му беше, тръгна да прави и ГОДО. След него Иван Костов създаде гореспоменатите Демократи за силна България. Старото СДС пък си взе за лидер Надежда Михайлова, тя после се изпокара с Пламен Юруков кой е по и най-легитимен. Роди се Синята коалиция, която постигна ден до пладне политическа значимост и сега ходи клета, неприласкана. Дойде НДСВ, а от нея се отцепи Новото време. Костовите хора имат лошия навик да изключват някого, ето така, защото е кривнал/кривнала от правилната линия(не че се знае точно каква е тя), затова и 

редиците им оредяват откъм личности

 После се роди Реформаторски блок и тъй нататък. Както казват старите функционери на БКП, не ги мислете новите десни демократи. Те не могат да работят в екип. Направо ни поднасят властта на тепсия.

70-те процента одобрение на Румен Радев и неговата неродена още в правния мир коалиция „Прогресивна България“, са голяма плесница за партийните надежди на десните коалиции. Никой няма да се обзаложи, че твърдото ядро на ДСБ от около 1.5%, което в коалиция ДБ едва докарва 6%, а с ПП - 10.9%, ще спре стремителния полет към властта на бившия летец. Никой! Вместо да мислят как да станат втори, те си мерят кой е по-малко пръв в ДСБ. Трябва да си нещастен фантазьор, за да не виждаш какъв разпад се задава. 

Радан Кънев отговори дипломатично на поканата на ген. Атанасов. Той не каза: „Аз съм по-млад и по-популярен от вас“, а върна разговора към принципа: делегатите решават, не лидерите. Отхвърля премислено предложението, за да избегне впечатлението за лична война. Хубаво, по европейски е, но усещането за разкол е сериозно. 

Нещо повече.

Кризата е не само вътре в ДСБ, тя е за цялата опозиция, самонарекла се Демократична България, защото се разцепиха с Продължаваме промяната. Затова и предложението към Радан Кънев на ген. Атанасов, хайде да излезем заедно в пенсия, звучи не толкова късогледо, колкото 

егоистично

 И безотговорно към симпатизиращото ги общество.

Помним какво стана с Иван Костов, патриархът на Демократи за силна България. Докато се мусеше и цупеше, Симеон Сакскобурготски влезе с гръм във властта, излъга когото можа, и си отиде. А дясното пространство остана надупчено от партии и партийки като брюкселска дантела. С която пък обви тялото си онова политическо ГМО на Бойко Борисов, наречено ГЕРБ. Но това е друга история.