Утре в Русия започва товаренето на първата пратка с руски ракети С-400, закупени от Турция. Според турски медии, тя ще стигне дестинацията си през следващата седмица.

Ако се вярва на Ахмед Чонкар - вицепрезидента на турската група в Парламентарната асамблея на НАТО - новозакупените противоракетни батареи могат да бъдат разположени не само по границата със Сирия, но и в Северен Кипър - средоточието на най-новия конфликт на Турция с Европейския съюз за местните газови залежи.

И така, две години след оръжейната сделка с руснаците, за турския президент Реджеп Ердоган вече наистина няма да има връщане назад, а руската дипломация, подкрепена от руската военна индустрия, ще удържи една безспорна победа над НАТО.

Защото, както сочи вицепрезидентът на института "Германски Фонд Маршал" Йън Лесър в интервю за БНР, независимо от двусмислените изказвания на Ердоган и Тръмп на срещата в Осака преди седмица, американските санкции срещу Анкара са сигурна последица от разполагането на руските ракети.

"Турция със сигурност получава смесени сигнали от Съединените щати. Много е трудно да се обясни какво точно каза Тръмп на Ердоган в Осака. Ясно е, че ако Турция продължи със сделката с Русия за противоракетните системи С-400, ще има санкции. Те вече са доста ясни, а най-тежките от тях, разбира се, са, че Турция няма да получи изтребителите Ф-35, които иска от Вашингтон. Но това, което е под въпрос и което вероятно Доналд Тръмп имаше предвид, е дали ще има допълнителни санкции с мандат от Конгреса - в този случай може да има политически спор между администрацията и Конгреса. Желанието на конгресмените е да наложат санкции, които може и да са символични. Но това е различен въпрос от изтребителите Ф-35, а в това отношение няма съмнение - ако вземат С-400, няма да имат Ф-35“, коментира Йън Лесър.

На въпрос защо Анкара се нуждае толкова много именно от руските противоракетни системи, той посочи: "Турция е в много трудни отношения със съседите си що се отнася до сигурността. Заплахи за ракетни нападения има от Сирия, от Иран, та дори и от Русия, тук става въпрос и за баланс с Гърция и Кипър в Източното Средиземноморие. Няма недостиг на необходимост от противовъздушна отбрана за Турция и е напълно разбираемо тя да се опитва да се сдобие с много модерна система. За тази цел има много производители - европейски, руски, китайски и американски. Преди години имаше предварителна сделка между Китай и Турция, така че тя от дълго време е на пазара в търсене на модерна система за противовъздушна отбрана. Проблемът идва от възможността на Турция като членка на НАТО да интегрира своите отбранителни системи в противовъздушната архитектура на Алианса като цяло. Ако за Турция това ще е самостоятелна, отделена система, тя не би била толкова полезна.Това е дилемата, пред която Турция е изправена.“

Вицепрезидентът на института "Германски Фонд Маршал" обясни и какъв риск крият руските системи за противовъздушната отбрана на НАТО.

"От техническа гледна точка начинът, по който тази модерна система работи, е да се учи през времето как да идентифицира заплахи за въздушното пространство, радарите могат да проследяват, а системата да се сдобива с информация за летателните апарати в района. Разбира се, ако се опитате да сложите руската система и прелитащите Ф-35 на Турция и на други държави-съюзници в един и същи район, то тогава С-400 с времето ще се научи как да идентифицира и локализира Ф-35.Но това е техническият и операционен аспект. Чуват се и аргументи, че тези две системи могат да функционират напълно отделно в едно и също пространство, Турция много държи тези аргументи да бъдат чувани. Но истината е, че в основата си това не е технически, а политически проблем. Съюзниците имат проблем със сделка от Русия в момент, в който тя е считана за вражеска страна. Това е в сърцето на проблема.“

Какво ще се случи след разполагането на руските системи в Турция?

"Не вярвам, че ще има отговор на НАТО, по-скоро Съединените щати почти незабавно ще отговорят, като прекратят програмата за Ф-35, ще върнат обратно турските пилоти, които са на обучение в Съединените щати, очевидно ще прекратят съвместното производство на елементи, които сега се осъществява в Турция, това всъщност вече се случи. Това би било огромна загуба за Анкара - финансово, операционно и политически."

Според Лесър, Гърция преди всичко в региона е най-заинтересована Турция да не се сдобие с руска противоракетна система, защото тя много лесно може да бъде разположена близо до Егейско море, също както може да бъде насочена към Близкия изток или Черно море. Така че това предизвиква тревоги, но истинският проблем е политически и стратегически, че Турция обръща поглед в друга посока по отношение на отбраната и може би с времето и по отношение на геополитическата ориентация.“

Той направи прогноза. "Това може да има ефект върху Алианса като цяло. Турция има втората по големина армия в НАТО след Съединените щати, има много капацитет. Би било от полза за НАТО Турция да е предвидим партньор. Всичко, което поставя това под въпрос, поражда тревога. Смятам, че може да има и други последствия, които основно засягат двустранните отношения между Съединените щати и Турция, а именно - Вашингтон да започне все по-засилено да търси алтернативи в региона, за да компенсира по-трудните отношения с Турция, които могат да доведат дори до липса на достъп да военновъздушната база Инджирлик. Това вече се усеща с установяването на по-силни връзки с Гърция, с Румъния, смятам, че важи и за България. Вероятно ще има ускорено търсене на алтернативи, ако отношенията с Турция не оздравеят."