Някои членове на координационния съвет на Светлана Тихановская призоваха за затварянето на руските военни бази, разположени на територията на Беларус, и за изтеглянето на страната от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ). Сега в републиката има две руски военни съоръжения и двете имат значителна стойност за Министерството на отбраната. Как евентуалната им загуба ще се отрази на отбранителната способност на Русия, коментира руският вестник “Взгляд“, цитиран от "Фокус".

Общият брой на руския военен контингент в Беларус се изчислява на 800 души, те служат в 43-ия комуникационен център на руския флот, оборудван с ултра-вълнова радиостанция Антей, близо до град Вилейка в района на Минск, както и в радиоинженерния център Барановичи, където се намира радиолокационната станция (РЛС) в дециметров диапазон "Волга", включена в системата за ранно предупреждение за ракетни атаки.

Теоретично можеше да има трета въздушна база като част от смесен въздушен полк в Барановичи. Руският президент Владимир Путин настоя за неговото разположение още през 2015 година. Отначало Лукашенко като че ли се съгласи, после той отказа и накрая, през април 2016 г., беларуското външно министерство обяви, че въпросът е окончателно приключен. Четири руски Су-27СМ, които дежуриха известно време в Барановичи, се завърнаха на местата си за постоянно разполагане.

Присъствието на руски военни, комуникационен център и радарна станция се определя от междуправителствено споразумение, сключено между Москва и Минск за период от 25 години. Той изтича на 7 юни 2021 г. и ако някоя от страните иска да го наруши или откаже да го поднови, инициаторът трябва да уведоми за това поне една година по-рано.

Идеята беше споразумението да бъде удължено на 6 юни. Няма официално съобщение по този въпрос, известно е само, че министерството на отбраната на Беларус изпрати на руските си колеги определено писмено решение по този въпрос. Същността му не е разкрита, но изглежда, че Минск няма да изгони руснаците. На неотдавнашна среща президентът Лукашенко каза: „Не разбирам, с какво ни заплашват военните бази? Те дори не са бойни единици. Там - 90% - нашите хора работят, получават добри заплати."

„Споразуменията за руските военни съоръжения в Беларус определено не са едностранна игра“, казва политическият анализатор Александър Зимовски. - Беларус получава не само безплатен достъп до данни за военното пространство и радиотехнически данни от военно-стратегическо значение, но и право да прехвърля обекти в собственост на републиката, ако Русия престане да ги експлоатира. Не трябва да забравяме, че Беларус въз основа на тези споразумения в продължение на четвърт век не плаща за използването на руски учебни площадки за цялостно обучение на силите си за противовъздушна отбрана, включително и за бойна стрелба. Освен това Русия предостави и преоборудва всички контролни точки на националната беларуска система за ПВО. Тук може да се припомни и безплатния трансфер на две дивизии на противоракетните системи С-400. Всъщност затова документите се наричат споразумения, защото са взаимно изгодни."

Трябва да се отбележи, че радарът „Волга“ е единственият източник на информация за ракетната и космическата ситуация, който беларусите получават в реално време. Всички радионавигационни станции в Беларус, всички местни телевизионни и радиоразпръсквания, местни средства за работа на националния радиочестотен обхват и оборудване, използващи систематаГЛОНАСС в републиката, са обвързани с информация от държавната система за единни времеви и референтни честоти на Руската федерация, която използва 43-ия комуникационен център на руския флот.

Цялата беларуска авиация използва актуалните данни за радиовигация, проверени въз основа на работата на съоръжението във Вилейка. Пет руски мобилни трикоординатни радарни станции от дециметровия диапазон „Противник-GE“ не могат да заместят нейните функции - не на същото ниво.

Каква е стойността на тези обекти за Русия

Радарът "Волга" е приведен в готовност през октомври 2003 г. и е част от системата за предупреждение за ракетни атаки. 43-тият комуникационен център на ВМС осигурява комуникация между Главния щаб на ВМС на Русия и ядрените подводници, които от съветско време изпълняват бойно дежурство в Атлантическия, Индийския и отчасти Тихия океан.

Радарната станция в Барановичи е важен елемент от руската система за предупреждение за ракетни атаки, но не основният и не единственият. Отсъствието на "Волга" в Беларус се компенсира от радарите от типа Воронеж, разположени в Калининград (село Пионерски) и Ленинградска област (Лехтуси близо до Санкт Петербург). Подобни станции в западна посока има в Оленегорск (полуостров Кола), Севастопол и Армавир. Техният потенциал дава възможност да се открият в полет балистични и крилати ракети, както и космически обекти на разстояние от няколко хиляди километра. Комбинираното им покритие е в състояние напълно да компенсира липсата на радарна станция в Беларус.

Възможната загуба на 43-ия комуникационен център на ВМС няма да повлияе сериозно на отбранителната способност на руския флот. Това е също, макар и важно, но не и единствено и не уникално звено в системата за управление на руските подводни сили. В района на Новгород и Краснодар има подобни радиостанции по проекта „Антей“, способни да прехвърлят на себе си функциите за поддържане на комуникация с ядрените подводници. Генералният щаб на ВМС на Русия е готов за подобна ситуация и не го счита за критично.

В по-голяма степен самата Беларус ще загуби

Русия вече е загубила или сама е изоставила радарните станции и други военни съоръжения на територията на страни, които някога са били съюзни републики. Както например радиолокационната станция в Скрунда, Латвия, която беше заменена от радиолокационната станция в Барановичи. Или с радиолокационна станция в Мукачево, Украйна, загубата на която беше оценена като незначителна от ръководителя на Главния център за предупреждение за ракетни атаки на космическите сили на руските космически сили, полковник Виктор Тимошенко още през 2015 година. „Имаме с какво да работим по припокриването“, подчерта той.

След затварянето на радиолокационната станция в Азербайджан (Габала) през 2012 г., през юли същата година, станцията „Воронеж“ от ново поколение край Армавир пое бойно дежурство, като изцяло замести Габала. Сред последните загуби на Русия е възелът "Балхаш" с радарната станция "Днепър" в Казахстан, вместо това беше пусната в експлоатация нова радарна станция "Воронеж-М" край Орск.

Като цяло военната техника, дори толкова сериозна като радарна станция, не е толкова трудна за замяна. Друго нещо е възможно разваляне на отношенията между двете армии. Това ще бъде най-голямата загуба за Русия - да загуби приятелска и съюзна армия, която освен това е отлично обучена и беше готова да се бие с руски войници в един и същи окоп.