Димитър Попов

Светът наистина се промени и не го направи Путин, а Тръмп. Американската атака срещу Венецуела и отвличането на действащия венецуелски президент е монета с две страни. Мадуро може и да заслужава съдбата на отвлечен и съден диктатор, но Венецуела не заслужава да бъде управлявана от сина или зетя на Тръмп, нито пък семейството в Белия дом има право да продава нейния петрол за своя сметка, какъвто на практика е замисълът на цялата операция.

В крайна сметка обаче за нас е важно друго: случаят с Венецуела показва как си представя Тръмп новия свят като геополитическо устройство, и тъкмо тази негова представа 

чертае ужасяващо бъдеще за всички нас 

Има три велики сили в света на Тръмп – САЩ, Русия и Китай. Те са като тримата най - яки бандити в квартала: поделят си територията и тормозят всички останали, като избягват войните помежду си. Над тримата няма нито институции, нито правила, нито международни закони. Те не признават обществения морал, не признават човешките права, не признават ничия независимост. Те просто правят каквото поискат, защото имат силата да го правят когато поискат. Отношенията между тях са отношения между мафиотски фамилии – честна дума, подозрения, ножове в гърба и омерта. 

Тръмп на практика призна още в началото на мандата си, че Путин може да завладее Украйна. Обяви се за негов голям приятел и натисна Зеленски да приеме пълна капитулация. Силният отпор на Европа обърка тази стратегия и Тръмп избра друга тактика за да помогне на Путин: осигури му достатъчно време да завладее териториите, които иска. Вече цяла година двамата разиграват един и същ сценарий - шест пъти започват преговори, има еуфория, обещания, натиск, договорки, накрая Тръмп е разочарован, депресиран, гневен, съсипан или изобразява някакво друго емоционално състояние, което трябва да убеди всички какъв велик артист е американския президент. Така 

Путин получи каквото искаше:

 помощта за Украйна беше спряна, тежките санкции срещу Русия ги няма, а руската армия напредва към нови територии пред благосклонния „страничния наблюдател“ Тръмп.

Сега дойде реда и  Тръмп да покаже мускули в своя квартал. Какво каза Тръмп за Венецуела? Тя е измислена, фалшива държава, управлявана от наркокартели и от престъпен диктатор, а Тръмп може да го отвлече и дори да го изправи пред американски съд, защото Венецуела не е суверен, а е малко семейство в неговия квартал. Същото говореше Путин за Украйна и това не е случайно съвпадение – двамата виждат света еднакво. Разликата е, че Тръмп отвлече Мадуро, докато Путин нагази в териториите на Украйна с цялата си армия. Целите на двамата са еднакви – да сменят правителствата в двете държави с удобни за тях и да ги използват като свои васали. Ние ще управляваме Венецуела, каза Тръмп официално на брифинга в Белия дом.

Реакцията на съседните на Венецуела държави беше светкавична: те остро осъдиха американското нахлуване, особено Куба и Колумбия, чиито президенти бяха най-близки с Мадуро. Отговорът на Тръмп беше красноречив - външния министър Марко Рубио заплаши двете държави със същите атаки, ако не преглътнат американските удари върху Венецуела. Разбирай, че инвазията в Южна Америка не е завършила и 

следващите удари вероятно ще са по Куба или Колумбия 

Тръмп изглежда решен да възстанови американското управление на континента съгласно доктрината Монро, което едва ли е изненада за Путин. Русия осъди атаката срещу Венецуела, но без голям ентусиазъм. Напротив, личи разбиране – нашия Тръмпушка /така го наричаше Жириновски/, си е нарочил Южна Америка, защото тя е негова, а ние ще си вземем Украйна и бившите съветски републики, както сме се разбрали с него. Пълно съвпадение на възгледите, както се казва.

Сега в новия свят на Тръмп липсва само 

третото парче от пъзела – Китай да си върне Тайван, 

за да е доволен и президента Си. Тръмп няколко пъти показва силно колебание дали ще защитава острова с военна сила ако бъде нападнат. В момента Китай е блокирал водите около Тайванския проток с военни маневри, тренирайки евентуална инвазия. Тръмп благосклонно нарече тази блокада „рутинна“, каза че Си му обещал да не напада скоро Тайван. Тръмп може и да му вярва, какво обаче мисли Си наистина и дали той самия вярва на своите думи е пълна загадка.

Японците със сигурност не вярват на Китай. Напротив, те смятат, че до месеци китайската армия ще нахлуе в Тайван. Те се опасяват също, че такава инвазия ще е одобрена от „страничния наблюдател“ Тръмп, което е в пълно съответствие с неговия нов световен ред без правила и закони. През Тайванския проток обаче минава целия международен трафик на петрол и стоки към Япония. Ако островът стане китайска територия, Пекин ще контролира този трафик, с всички последици от това за японската сигурност. Ето как в Япония разбраха, че гаранции има само за онзи, който е въоръжен до зъби и има ядрено оръжие.

Япония и Германия впрочем също трябва да се нагласят по новия световен ред. Те са трета и четвърта икономически сили в света. В момента са разоръжени по силата на стогодишен договор след Втората световна война, и им е забранено да имат ядрено оръжие. Щом обаче международното право вече го няма, този договор също няма сила за победените държави. Следователно Германия и Япония са в правото си да имат и ядрено оръжие за своята сигурност. Пък и няма логика Северна Корея да бъде ядрена държава, а Япония да не е, нали? Няма логика Пакистан и Индия да имат ядрено оръжие, а Германия, където то е измислено теоретично, да го няма. Познайте колко време ще им трябва на двете държави за да натрупат ядрен арсенал, способен да унищожи Русия и Китай! Като прибавим Великобритания и Франция, които също са ядрени държави, ще се окаже, че бандитите по света няма да са само трима, а доста повече, отколкото Тръмп и Путин са очаквали. В такъв нов световен ред и други ще потърсят място  под слънцето – Иран, Саудитска Арабия, Израел, Бразилия, Южна Африка. Кой ще им забрани да си направят атомни бомби щом вече няма правила и само силата създава някаква сигурност. 

В този нов световен ред единственото сигурно нещо е войната, а там, където има войни, използването на ядрено оръжие ще е само въпрос на време. 

Та радостта, че американците са смазали проруската Венецуела, е преждевременна.

Следващата може да е Гренландия, 

а и не знаем дали цената на американските инвазии не е договорена с Путин за сметка на прибалтийските републики, или на България и Румъния например. Тръмп и Путин няма да ни кажат за такива договорки, в това бъдете сигурни!