Константин Егерт, Дойче веле

С дроновете над Полша Путин явно изпробва готовността на НАТО да подкрепи нападната страна. И резултатът беше нелош за Кремъл. Някои в НАТО явно не разбират, че нови и по-мащабни тестове може да има в скоро време.

Рано или късно това щеше да се случи. Прелитането на множество руски дронове над територията на Полша беше несъмнено планирана провокация от Кремъл. Един дрон може да загуби ориентация и да полети „не накъдето трябва“, но десетина и повече не могат.

Тръмп прави странни изявления, Орбан призовава за преговори

Целта на тази акция е преди всичко не военна, а политическа: не само и не толкова да се провери здравината на системата за противовъздушна отбрана на Полша, колкото да се оцени на практика решимостта на съюзниците от НАТО да подкрепят поляците. Ако изхождаме от това, резултатът за режима на Путин е нелош. Доналд Тръмп публикува странен пост в социалната си мрежа Truth Social: „Какво става с Русия, която нарушава въздушното пространство на Полша с дронове? „Ето пак се започва!“.

Виктор Орбан написа в социалната мрежа X, че напълно подкрепя Полша и смята нарушаването на нейното въздушно пространство за „неприемливо“. Но следващите фрази на унгарския премиер неутрализират първата: „Този инцидент доказва, че нашата политика на призив за мир в руско-украинския конфликт е разумна и рационална. Животът в сянката на войната е пълен с рискове и опасности. Време е да се сложи край на това! В тази връзка ние подкрепяме усилията на президента Тръмп за постигане на мир.“
Орбан говори не за „провокация“, а  за„инцидент“и не за „руска инвазия“, а за „руско-украински конфликт“, сякаш и двете страни са виновни за войната.

Словашкият премиер Роберт Фицо – друг европейски политик, който обича да критикува Украйна и да разговаря с Путин – запази мълчание. Неговият министър на външните работи Юрай Бланар подкрепи Полша, но също призова за мирни преговори с цел прекратяване на войната.

Три от страните в НАТО подкрепиха Полша с резерви или не я подкрепиха

Това означава, че цели три държави от Северноатлантическия алианс, включително „съюзник номер едно“ САЩ, подкрепиха Варшава, но с резерви или изобщо не я подкрепиха – точно както направи президентът Тръмп. Защото е много странно „лидерът на свободния свят“ в четвъртата година на пълномащабната руска агресия срещу Украйна да задава реторични въпроси по повод намеренията на Москва.

И какво точно, позволете да попитам, „се започва“? Това не е подкрепа за съюзник, а губене на време, зад което се крие постоянното нежелание да се наричат нещата с истинските им имена: агресията – агресия, нейната жертва – жертва, а агресорът – агресор.

Германия, която мнозина досега не без основание смятаха и смятат за недостатъчно подготвена да се противопостави на Русия както във военно-технически, така и в морален смисъл, се изказа съвсем недвусмислено. Канцлерът Фридрих Мерц нарече руската атака с дронове „безразсъдна акция”. Министрите на отбраната и външните работи на Германия осъдиха Москва и подкрепиха унищожаването на руските дронове от полската противовъздушна отбрана.

Кой и защо не иска да разбере Путин?

Разбира се, трябва да се изчакат резултатите от консултациите със съюзниците, които Полша поиска в съответствие с член четвърти на Северноатлантическия договор. Но резултатът от първите дни след провокацията, за съжаление, е еднозначен: НАТО не успя да застане на единен фронт срещу Путин, да демонстрира стопроцентова солидарност.

Причината е в неразбирането или, по-скоро, в съзнателното нежелание да се разбере, че целите на руската диктатура в това противопоставяне не са военни, а политически: да унищожи морално Алианса, да демонстрира неговата несъстоятелност, да докаже на целия свят, че член пети от Северноатлантическия договор е не повече от остаряло упражнение в заплашителна риторика от епохата на Студената война.

Точно както в Украйна, целта е не толкова да се завземе нова територия, колкото да се принуди правителството на Володимир Зеленски да капитулира, за да бъде установен в Киев марионетен режим на един условен „Янукович номер две“. Пускането на дронове във въздушното пространство на Полша и други страни от източния фланг на НАТО се е случвало и преди – изпратени от Русия, както и от територията на нейния съюзник Беларус. Предишните реакции на НАТО, включително на Варшава и столиците на балтийските страни, преди това нападение над Полша бяха сдържани. Повтаряше се  мантрата: „Не се поддавайте на провокации и не ескалирайте!“, която е характерна основно за западноевропейските съюзници.

В основата на това лежи погрешната идея, че Путинова Русия е рационален играч, който може да бъде умиротворен и вразумен. Тази идея, по различни причини, всъщност се прокарва от Унгария на Орбан, Словакия на Фицо и, по същество, от Америка на Тръмп.

Няма признаци, че в НАТО искат да разберат същността на руската стратегия
След събитията от нощта на 10 септември трябва да стане ясно на всички, че умиротворяването и разубеждаването на Русия няма да се случат. До този извод вече са стигнали както поляците, които унищожиха руските дронове, така и страните от балтийския регион и Финландия. Тези държави се оттеглят от международната конвенция за противопехотните мини и скоро ще пристъпят към миниране на границите си с Русия и, вероятно, с Беларус.

Дали всички страни от НАТО ще разберат или, което е по-важно, ще се опитат да разберат същността на руската политическа стратегия? Засега не изглежда това да е така. А това значи, че Кремъл вече е започнал да планира нови и вероятно по-мащабни изпитания на военно-политическото единство на Алианса. И то в не толкова далечно бъдеще.