Какво представлява сухопътната болест?

Малко неща са толкова неприятни, колкото морската болест. Това, което може би не очаквате обаче, е да усетите, че ви е лошо, след като се върнете на сушата, въпреки че сте се чувствали добре на лодката. Това явление е известно като „сухопътна болест“ или „mal de terre“ и засяга много хора, които са били на круизен кораб, лодка или яхта в морето.

"Сухопътната" или "земната" болест е проблем, който често възниква след излагане на пасивно движение, като пътуване с лодка, кола или самолет. Официалният термин за сухопътна болест е „mal de terre“, който идва от френския език, съобщава Дарик. Много хора я чувстват за кратък период от време. В някои редки случаи обаче усещането не свършва. Тогава „mal de terre“ се превръща в хронично състояние с ново име.

Синдромът Mal de débarquement (MdDS) е неврологично разстройство, причиняващо постоянно усещане за движение, което не свършва.

Симптомите на сухоземната болест включват постоянно усещане за люлеене или клатене - все едно се намирате на движещ се кораб - след като сте на сушата. Симптомите може да бъдат непредсказуеми, като усещането за движение обикновено отшумява, когато човек отново е в движение, например при шофиране или ходене.

Умората, трудната концентрация и нарушеното равновесие също може да се проявят като симптоми, когато някой страда от сухоземна болест.

Постоянното усещане за движение може да бъде изтощително и да накара някои хора да страдат от тревожност и депресия в резултат на това. Въпреки че знаем, че усещането се появява в мозъка и е неврологично разстройство, точният механизъм, причиняващ земната болест, е неизвестен. Смята се, че земната болест засяга предимно мозъчните центрове за равновесие и движение.

Тя е най-често срещана при жени на възраст между 30 и 60 години.

Не съществува специфичен тест за тази болест, така че диагнозата се поставя чрез изключване, главно въз основа на медицинската история на пациента и описаните симптоми. Единственото, което знаем, е, че тя обикновено се предизвиква от дълги пътувания с лодка или други форми на пасивно движение, така че избягването им колкото е възможно повече може да намали риска (което може да не е много практично).