Преди 15 години именно Франция настояваше за бързото приемане на България и Румъния в ЕС, а сега пречи на членството на Албания и Северна Македония. Какво се крие всъщност зад плана на Макрон?

След гнева, който през октомври френският президент Макрон предизвика с категоричния си отказ да бъдат започнати преговори за членство в ЕС с Албания и Северна Македония, сега френската дипломация се опитва да внесе успокоение - чрез шестстранично неформално предложение за реформи, т.нар. нон-пейпър.

Седем точки вместо 35 глави

Правителствените ръководители обсъждаха в продължение на часове дали в крайна сметка присъединителните процедури за двете страни-кандидатки да бъдат открити или не. Макрон остана в изолация, но запази твърдостта си, макар преобладаващото мнение да бе за започването на преговори.

Сега Париж излиза с предложения за реформи, определени от френския президент като условие за подновяването на процеса на разширяване на ЕС. При това предложенията са доста детайлни - вместо отварянето на 35 преговорни глави по различни теми, в бъдеще трябва да се оформят седем тематични акцента, които един след друг да бъдат обработени.

Глава първа обхваща основните права и правовата държавност, глава втора - образованието и науката, трета - заетостта и социалното дело и т.н. Щом едната от тези теми е успешно приключена, Европейският съюз ще предостави на страната-кандидатка достъп до една от своите институции - най-напред, например, до Евроюст, организацията за съдебно сътрудничество, после може да бъде открит достъпът до образователната програма "Еразъм", а когато са изпълнени и изискванията за вътрешния пазар, може да започне и изплащането на първите структурни средства.

"Критериите за напредъка от единия етап към следващия трябва да бъдат точно дефинирани и тяхното ефективно и трайно приложение трябва да бъде гарантирано", е записано в документа. Освен това трябва да е ясно, че присъединителната процедура ще бъде обратима, ако някоя държава изостане в политическото си развитие.  Единствено обнадеждаваща във френския документ е декларацията, че "Албания, Босна, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора исторически, културно и географски принадлежат към Европа".

Сериозни ли са френските намерения?

Европейските дипломати реагират донякъде драстично и принципно се съмняват дали френският президент изобщо желае в ЕС да бъдат приемани нови държави. Освен това в нон-пейпъра се настоява не само за реформи в присъединителния процес, а същевременно и на целия ЕС като цяло. Това показва, че французите надали имат сериозни намерения спрямо Балканите.

От името на Германия външният министър Хайко Маас заяви при посещението си в Скопие миналата седмица, че отлагането на присъединителните преговори е "най-голямата грешка на ЕС" в по-ново време. Германската евродепутатка Катарина Барли, представителка на Социалдемократическата партия, подчерта: "Важно е да не нарушаваме обещанията, дадени на страните-кандидатки. Затова е неприемливо да се използва реформата на процеса на разширяване като предтекст за незапочването на присъединителни преговори с Албания и Северна Македония - две държави, предприели много решителни реформи, за да изпълнят европейските изисквания".

Извън това би могло да се говори за преустройство на присъединителния процес. В това отношение предложението на Макрон съдържа "дискусионни точки като например по-ясното дефиниране на степените на присъединителния процес", без обаче дипломатите да са убедени, че кандидатите трябва да прескочат най-напред най-голямото препятствие - приложението на европейските стандарти в правосъдието, за което настояват французите.

Разширяване или точно обратното?

При голямото източно разширяване на ЕС преди 15 години, най-вече Франция бе тази, която настояваше за максимално бързото приемане на България и Румъния в Съюза. Някои други държави тогава имаха забележки, припомня политологът Ерван Фуер. След като обаче впоследствие се видя, че в двете държави така и не бе постигнат напредък в правовата държава и в борбата с корупцията, общественото мнение се преобърна. Фуер смята, че Макрон е загрижен най-вече за местните избори през пролетта.

Все пак експертът вижда и няколко положителни аспекти във френските предложения, особено ако стане възможно отпускането на средства от структурните фондове още преди присъединяването. Някои от промените са приложими в контекста на действащите правила и всичко би могло да стане доста бързо. И според Фуер е необходим по-строг контрол над реформите, извършвани от страните-кандидатки - заради доверието към страните-членки, и без френските изисквания.

Наистина нужните промени биха могли да бъдат договорени до март, добавя политологът, само че не се знае дали след местните избори Макрон ще промени мнението си и ще открие пътя за членство на кандидатите. За тях обаче е изключително демотивиращо да не бъдат възнаградени за постигнатия напредък. И то в момент, когато други държави като Русия, Китай или Турция вече са готови да обещаят на балканските страни подкрепа и приятелство.

Барбара Везел, Дойче веле