Олександър Данилюк, The Royal United Services Institute

Руската война в Украйна придоби характер на продължителна война и както е характерно за всяка продължителна война, намаляването на волята на противника да продължи борбата се превърна в една от най-важните цели, върху които са съсредоточени военните и невоенните усилия на Кремъл. Ракетните атаки срещу украински градове по време на Коледа и Нова година, както и упоритата работа на руските специални служби за подкопаване на подкрепата за Украйна в страните от НАТО и ЕС - извършвана с помощта на многобройни агенти на влияние, включително политици, журналисти и експерти в тези страни - са насочени към постигането на тази цел.

В Украйна, въпреки вече почти 2-годишния опустошителен конфликт, повече от 74% от населението все още подкрепя продължаването на войната до пълното освобождаване на всички окупирани територии. На Запад обаче както обществените нагласи, така и нагласите на управляващите елити показват признаци на умора, което излага на риск обема на военно-техническата помощ за Украйна. Неуспехът на правителството на САЩ да получи одобрение от Конгреса за финансиране на помощта за Украйна за 2024 г. е пример за успеха на руските усилия, макар и косвен. Очевидно е, че ако нивото на подкрепа за Украйна в американското общество остане на нивото на абсолютното мнозинство, както беше през 2022 г., отказът да се гласува за отпускането на помощта би бил равносилен на политическо самоубийство. И все пак в края на 2023 г., въпреки факта, че 50% от избирателите на Републиканската партия все още подкрепят изпращането на оръжия и военно оборудване за Украйна, подобен отказ се е превърнал в политическа реалност.

Като се има предвид, че заплахата от прекратяване или поне намаляване на помощта за Украйна в бъдеще само ще нараства, си струва да се оценят последиците от пълна или дори частична победа на Русия. За Украйна последствията са сравнително ясни. Путин не крие

геноцидните си намерения да унищожи Украйна

като независима държава и украинците като нация. Продължаването на войната е необходимо за постигането на тези цели, тъй като позволява не само физическото унищожаване на онези украинци, които са готови да окажат въоръжена съпротива, но и създаването на условия, несъвместими с нормалния живот на милиони цивилни - както в окупираните територии, така и в други райони - принуждавайки ги да напуснат Украйна и да потърсят убежище в други държави (т.нар. "денацификация", която по същество не е нищо друго освен етническо прочистване).

Благодарение на помощта на Запада Киев понастоящем е в състояние да възпира руската агресия по линията на съприкосновение, да нанася значителни ежедневни загуби на руските войски, да унищожава повечето от ракетите и безпилотните самолети, с които Москва атакува гражданската инфраструктура, както и да пречи на използването на руски самолети. Въпреки че заплахата за цивилното население продължава да съществува, украинците предпочитат да останат в страната си и дори тези, които са заминали в чужбина през първите месеци на руската агресия, постепенно се завръщат в Украйна. Броят на украинските бежанци в Европа постепенно намалява: от 8 милиона украинци, избягали от войната през 2022 г., в Европа остават само около 4 милиона. Но подобна ситуация е изключително крехка и зависи пряко от предоставянето на помощ на въоръжените сили на Украйна.

Дори краткосрочна загуба на способността на Въоръжените сили на Украйна да възпират руската агресия

неминуемо ще наруши настоящото равновесие

Украинците несъмнено ще продължат борбата дори при такъв сценарий, но тя все повече ще придобива характер на нередовна въстаническа война, в условията на която ще бъде практически невъзможно да се задържат големи територии под украински контрол, а още повече да се защити цивилното население. Достатъчно е да погледнем към Сирия, за да си представим характера на подобна конфронтация. Методичното използване на въздушни удари и разрушаването на градовете, които се съпротивляват на руските войски, няма да остави на Украйна големи шансове дори в средносрочен план.

Нежеланието на САЩ да предоставят на Украйна достатъчно оръжия, за да спечели война с Русия, поставя под въпрос готовността на Вашингтон да защити отделните страни от НАТО от руската агресия.

Въпреки че Западът предпочита да разглежда тази война като двустранен конфликт между Русия и Украйна, руското ръководство я възприема и позиционира като конфронтация "един на един" със САЩ и НАТО, където Киев служи само като посредник. Това възприятие е широко разпространено не само в самата Русия, но и в други автократични държави и страни от Глобалния юг. По този начин всяка ситуация, която Кремъл може да представи като победа, т.е. всяко постижение в резултат на нейната агресия, ще бъде възприемана от тези страни като пряко поражение на Запада и в частност на САЩ. В същото време такова поражение ще се възприема като военно, при което Западът не е разполагал с достатъчно военни средства, за да подкрепи операциите на Въоръжените сили на Украйна, въпреки че не е трябвало да участва със собствени войски. Това несъмнено би имало много отрицателно въздействие върху възприемането на САЩ като водеща военна сила в света; би насърчило страни като Китай, Иран и Северна Корея да продължат собствената си военна експанзия; и също така би принудило страните от Глобалния юг да търсят специални отношения с тези държави, измествайки САЩ като посредник в областта на международната сигурност. Това ще подкопае още повече позициите на САЩ в глобалния Юг, които и без това са най-слаби от края на Студената война насам. Това не само би довело до отслабване на способността на Запада да използва военната инфраструктура на тези страни, но и би ограничило достъпа до техните пазари, както и възможността да се снабдява със стратегически материали от тях.

Една руска победа в Украйна

е много вероятно да унищожи НАТО,

поне в сегашния му вид. От самото си създаване Алиансът е споразумение между САЩ и Европа, според което САЩ се задължават да защитават Европа от съветската заплаха. В замяна на това, наред с други неща, европейските държави предоставиха военната си инфраструктура на САЩ, поеха ангажимент да развиват собствения си отбранителен капацитет и признаха безспорното военно лидерство на САЩ в случай на война със СССР. След краткия период на несигурност по отношение на целите на НАТО, последвал разпадането на СССР, основната заплаха за Алианса отново идва от Русия. Нежеланието на САЩ да предоставят на Украйна достатъчно оръжия, за да спечели война с Русия, в която САЩ не са длъжни да изпратят свои войски, поставя под въпрос готовността на САЩ да защитят отделни страни от НАТО от руска агресия, където изпращането на американски войски би било единствената възможност. Нещо повече, предвид тенденциите в политиката на САЩ за изоставяне на доктрината "Айзенхауер" в полза на изолационизма, съществува реална опасност в обозримо бъдеще правителството на САЩ дори да преразгледа ангажиментите си за предоставяне на военна помощ на европейските държави.

Очевидно е, че без американски войски и особено без ядрения чадър на щатите европейските държави няма да могат да се защитят в случай на пълномащабна война с ядрена държава. Осъзнаването на високия риск от загуба на американската защита може да накара лидерите на европейските държави да започнат да търсят двустранни споразумения за сигурност с Русия или Китай, които могат да предложат да влязат в ролята на посредник в областта на сигурността, както вече се случи в Близкия изток. Несъмнено оттеглянето на САЩ от Европа - което беше и остава основната цел на първо съветските, а сега и на руските активни мероприятия - ще бъде незабавно капитализирано чрез запълване на възникналия вакуум с руско и китайско влияние. За САЩ загубата на Европа би била равносилна на загуба на статута на лидер на свободния свят и заедно със загубата на европейските пазари би означавала неизбежен край на ерата на американското политическо, военно и икономическо господство.

Победата на Русия в Украйна ще

разруши съвременната система за глобална ядрена сигурност,

като ще тласне света към неизбежен период на ядрена война. Унищожаването на Украйна, която през 1993 г. се отказа от третия по големина в света арсенал от ядрени оръжия, след като получи гаранции за сигурност от Русия, САЩ и Обединеното кралство, би било абсолютен аргумент в полза на идеята, че единственото средство за защита срещу агресия от страна на ядрени държави е притежаването на собствени ядрени оръжия. Комбинацията от руска конвенционална агресия със заплахи за използване на ядрени оръжия срещу Украйна, както и готовността на другите гаранти да пожертват Украйна в полза на Русия, за да избегнат ядрена ескалация, не би оставила място за каквото и да било погрешно тълкуване. Все повече неядрени държави ще се стремят да се сдобият със собствени ядрени оръжия. Като се има предвид нарастващият брой държави, притежаващи ядрени арсенали, практическото им използване в конфликт е само въпрос на време. Разрушаването на табуто върху употребата на ядрени оръжия би създало нова реалност, чиито трагични характеристики е трудно да си представим.

В същото време няма алтернатива на победата над Русия в Украйна. Всеки опит за сключване на мирен договор с режима на Путин, според който Украйна би могла да оцелее под някаква форма въпреки загубата на територия и суверенитет, би бил просто още едно споразумение от Минск, а именно

да се даде на Путин стратегическата пауза,

необходима за подготовката на следващата фаза на агресия. Няма начин да принудим Путин да изпълни такова споразумение, дори и да бъде сключено, и няма причина да вярваме, че той доброволно ще се въздържи от изпълнението на първоначалния си план за унищожаване на Украйна.

Междувременно победата над Русия в Украйна остава напълно постижима и изисква само преразглеждане на подходите за подкрепа на Украйна в тази война. В настоящата конфронтация Русия е на предела на възможностите си, като насочва над 30 % от държавния си бюджет за подкрепа на войната. През 2023 г. войната ще струва на Русия около 100 млрд. долара. Русия ще запази способността си да продължи войната на това ниво, докато цените на газа и петрола, чиято продажба остава основен източник на финансиране за руския бюджет, останат високи. В същото време разходите за подкрепа на Украйна от страна на западната коалиция остават по-ниски от разходите за Русия, въпреки очевидното икономическо предимство на Запада. Нещо повече, разходите за подкрепа на Украйна все още са по-малки от разходите за войните на САЩ в Ирак и Афганистан, които по оценки на американското правителство са стрували на данъкоплатците 1,7 трилиона долара. За сравнение, общата военна помощ за Украйна от страна на САЩ за цялата продължителност на пълномащабната война възлиза на около 46 млрд. долара. Подобна ситуация създава у руското ръководство впечатлението, че Западът не е ангажиран с постигането на украинска победа, и го насърчава да продължи агресията си.

Смята се, че за ефективна офанзива е необходимо превъзходство на силите и средствата от 3 към 1. Това правило може лесно да се приложи и към финансирането на военните операции. Единственото, което е необходимо, за да спечелим тази война, е да сме готови да изпратим три долара в подкрепа на Украйна за всеки долар, отпуснат от Русия. През 2024 г. Русия отново ще похарчи около 100 млрд. долара за войната. Западът дори не трябва да харчи собствените си пари, за да приложи правилото 3 към 1: по странно стечение на обстоятелствата точно 300 млрд. долара от руските резерви сега са блокирани в сметки в чужбина./БГНЕС