Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ внесоха промени в закона за Българската народна банка, с които се обезпечава прилагането на европейските актове във връзка с процеса по присъединяването на страната ни към валутно-обменния механизъм, по-известен като ИЕРЕМ 2. Така България привежда в съответствие законодателството си, за да може да влезе в чакалнята на еврозоната, където в следващите две години ще се тества стабилността на българския лев. Той ще бъде конвертиран при утвърдения курс. Какво се случва с валутния борд и готова ли е България за тази крачка към еврозоната? По темата разговаряха в сутрешния блок на БНТ икономистите Лъчезар Богданов, Институт за пазарна икономика, и Георги Вулджев, Ескпертен клуб за икономика и политика.

Георги Вулджев обясни, че това при какъв курс ще влезе България в ИЕРЕМ 2 и след това в еврозоната, ще е обект на преговори. "Това е, което се променя и от там възниква притеснението възможно ли е да има някаква девалвация на лева, което означава по-висока инфлация, на практика някакво обедняване на населението вследствие на някакво превалутиране, каза той.

Според него притеснението идва от там, че може да се обезцени левът. "Това в другите случаи не се е случвало, но не означава, че няма никакъв риск. Ако се девалвира левът, това би довело до оскъпяване на стоките в страната", аргументира се той.

"Причината да сме тук е едно конкретно изменение към валутния закон, към член 29 от валутния закон, който касае именно валутния курс на лева спрямо еврото. Към този закон се добавя и една алинея 3, според която курсът в момента, в който влезем във валутния механизъм ИЕРЕМ 2, курсът между лева и еврото на практика ще стане обект на преговори както е според изискванията за присъединяването във валутния механизъм. Основният проблем с това е, че първо това по никакъв начин не беше подложено на обществено обсъждане", каза Вулджев. 

Лъчезар Богданов се съгласи, че не бива да се прави законодателна промяна по този начин.

"Най-добре е законопроектите да се вкарват от Министерския съвет, това показва политически ангажимент на управляващото мнозинство и на правителството. Второ, процедурата да е по-публична. Разбира се, това, което видяхме, показа, че не може да има тайна процедура в България", коментира Богданов