Циничен лаконизъм: Путин върна на CNN за подводницата “Курск” с ехидна усмивка: “потъна”

Прословутият анекдотичен по форма, но реалистично синкретичен по съдържание отговор на въпроса “какво става в Русия”, обобщен с една дума в началото на 19 век от руския историк Карамзин, е актуален и днес: “крадат”. За ужас на целия свят обаче, защото става дума за пожари и радиация с глобални последици, днес може да се отговори и така: “гори”. Би било напълно в духа на циничния лаконизъм, с която Путин върна саркастично на въпроса на CNN какво стана с подводницата “Курск”, на което той с ехидна усмивка подхвърли :“ потъна”.

Горски пожари има навсякъде по света през летните горещини, но руските са епични. Те дори надскочиха себе си в Сибир по скалата на руската безбрежност. Но главното за отбелязване е не само мащаба на пожара, надхвърлящ вече площта на България и произвеждащ дим, който достига далечни континенти, колкото отношението към проблема в държавата, в която президентът Путин задава тона на безхаберието към екологичните промени с подхилвания, достойни за спомената му реплика “потъна”.

Ако за стихията в най-голямата гора на планетата, която е руско притежание, но и отговорност с общочовешко значение по отношение на опазването й, няма доказателства за пряка човешка вина в подпалвачеството, то за съпровождащата го серия от взривове във военни обекти в Русия няма как да бъде обвинено “времето” или някакви злонамерени чужденци. Може би за последното не е късно да се случи, когато руската пропаганда се окопити и скалъпи някоя версия за вересиите на американския шпионаж, като онази, която се опитва сега да пробутва за взрива в съветската ядрена централа в Чернобил чрез своя трактовка за катастрофата, с която да “затапи” успеха на едноименния американски сериал. 

Засега обаче всички източници, включително шепнещите през зъби руски официози, потвърждават военния произход на взривилите се обекти в различни части на Русия. В два от тях поне е твърде вероятно да става дума за ядрени взривове или “поне” за изтичане на радиация.  Склад за ракети с военно предназначение край сто хилядния по население Ачинск и недалеч от едномилионния Красноярск, разположен на 3000 клм. северно от Москва , вероятно е разтърсен на 5 август от катастрофа, сравнима с онази в Чернобил. Това се твърди в професионален анализ на руски експерт, който коментира официалните съобщения, техните по-късни “редакции”, свидетелства на очевидци и изтекла информация от разтревожени местни жители. Самият факт, че при експлозията осколките са се разлетели на 20 километра от епицентъра на взрива го прави сравним с Чернобилската експлозия и надминава по мощност килотоните, хвърлени над Хирошима.

https://rodom-iz-tiflis.livejournal.com/22480.html

https://rodom-iz-tiflis.livejournal.com/22480.html

Анализаторът посочва също, че видеоматериалите и снимките от първите секунди на експлозията я открояват именно като ядрена с характерното за нея извънредно излъчване на ярка светлина, превъзхождащо няколко пъти слънчевото. По този показател никакъв друг конвенционален взрив не може да произведе подобен ефект. 

Застрашените в близост от взрива руски граждани явно са разчели опасността. Руската секция на “Свободна Европа” цитира обезпокоени руснаци, които се запасявали ударно с йод от аптеките в явен опит да противодействат на повишената радиация. Мащабът на евакуацията на хиляди жители в радиус от споменатите  20 километра,е  сравним с евакуацията в района на съветския град Припят след Чернобилския взрив през 1986 г., Това също навява аналогии.

Как подобни трагедии могат обаче да бъдат държани под похлупака на цензурата? Никак. Няма вече в наше време такъв саркофаг за информацията, която обикаля земното кълбо по-бързо и от облака дим над Сибир. СССР не можа да потули апокалипсиса в Чернобил, а “само” забави реакцията срещу неговите последици. И по този показател събитията в Русия днес потвърждават, че Руската федерация е смален, но прероден Съветски съюз. 

Това е империя на премълчаваното за вътрешна консумация зло, което няма как да “спи под камък”. Просто няма толкова голям камък, под който това зло може да бъде погребано. 

Иво Инджев, ivo.bg