Преди да започнем разговора за присъединяването към еврозоната, е добре да погледнем какво е състоянието ѝ в момента. Заради обвързаността на курса на българския лев с еврото случващото се там директно се пренася в българската икономика, категоричен е подуправителят на БНБ Калин Христов. В края на годината Европейската централна банка ще приключи политиката по наливане на пари в икономиката чрез изкупуване на активи - т.нар. "количествени улеснения". Също така лятото на следващата година най-вероятно ще има увеличение на лихвените проценти. Като цяло тази политика на сериозни стимули дава резултат. "След този стимул ние видяхме подобряване на икономическата активност в цялата еврозона. То е повсеместно, дори в страни от периферията със силни структурни проблеми като Италия, като Португалия, които също растяха, но с по-бавни темпове. Това е аргументът, че прилива повдига всички лодки, дори пробитите. Основният въпрос е дали това е движено изцяло от паричния стимул или от структурни подобрения", коментира в интервю за БНР Христов. 

Между другото, знаете ли, че има две страни, които не са прекарали две години във валутно-обменния механизъм ERM II - Гърция и Италия. Именно заради случващото се в тях - за нас правилата са променени.

"Ние сме приели към единния надзорен механизъм, с цел да можем да се присъединим към ERM, но условието, което сме приели, е двата процеса да станат едновременно в един и същ момент от времето. Ако след преминаването на оценката на ЕЦБ за готовност на присъединяване на страната към единния надзорен механизъм ние нямаме позитивно решение за ERM, нито един от двата процеса", каза Калин Христов.

Именно заради това от Европейската централна банка започнаха проверка на качеството на активите и стрес - тестове на шест банки в България.

"Не би трябвало да се очаква банките да са много изненадани от това, което ще се състои", по време на стрес тестовете. Той допълни, че банките извън обхвата на проверките технически имат "конкурентно предимство", защото ще продължат да насочват ресурса си към кредитиране. 

Като цяло в момента кредитирането расте с много бързи темпове, а икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че е трябва да се подготвим за следващия негативен икономически цикъл. За банките това естествено означава - по-високи лихви по кредитите и депозитите и повече необслужвани кредити. Затова и от БНБ очакват повече провизии на банките.

"Добре е да провизираме сега, с поглед към следващия цикъл, отколкото само да се радваме на големите печалби", каза Христов. 

Какво означава това за потребителите - предстоящи по-високи лихви и по-сериозни трудности за обслужване на задълженията си, което може да се нарече "политико-икономическият риск от пренасянето на лихвени проценти върху потребителите, които са и гласоподаватели. "Това е един риск, който трябва да се мисли и управлява отсега", изтъква подуправителят на БНБ. 

Председателят на асоциацията на търговските банки Петър Андронов също предупреди, че постепенно ще започне затягане на условията за кредитиране. Според него, конкуренцията между банките и високите нива на ликвидност в момента понякога ги карат да бъдат неразумни. "Клиент на една банка, който е получил кредит за мобилен телефон, си го купува и смело погасява кредита за 3 месеца. Автоматично системите подсказват, че той може да поеме по-голям кредит. Предлагат му се на другия ден 70 000 лева потребителски кредит. Той гордо ми съобщава, че може да ги използва за още едно жилище някъде. Не първо, не основно жилище, което е необходимо, а жилище, с което да спекулира, защото щял да получи лесен кредит, да си купи това жилище, да добави нещо и да печели от наеми. Когато склонността на хората да спекулират бъде подхранена от банките и стигне до размери, в които получават лесно пари и инвестират в нещо, което не им е от първа необходимост, то вниманието ни трябва да се повиши и да избягваме прекалената либералност в кредитните стандарти", посочи Андронов. Той е категоричен, че предстои неблагоприятен икономически цикъл. "Може преди да сме получили лихвеното лекарство от ЕЦБ, да се окажем отново със сериозни дисбаланси, които ще трябва да се коригират през следващите години." 

Което неминуемо ще има и своя негативен ефект върху потребителите.