Калин Манолов*

По повод вчерашното интервю на Васил Терзиев, с която той предложи да се приеме Закон за лустрацията, само да му кажа, че досега Конституционният съд – политически орган пар екселанс според начина на конструирането си! -

години наред методично е отменял лустрационните текстове

в законите, в които те все пак успяваха да се промъкнат. Сигурен съм, че ще го направи отново, ако случайно такъв закон все пак бъде създаден.

През 2002 г.

Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията “Андреев”

и запечата архива на Държавна сигурност.

Особено показателно е тълкувателното решение на КС от 2013 , според което „негативната оценка по отношение на дейността на тайните служби на тоталитарната държава не бива да влияе върху упражняването на конституционните права на гражданите в съвременното демократично общество“. Било недопустимо и „тази негативна обществена оценка за миналото да бъде основание за ограничаване на конституционните права на български граждани при действието на демократичния основен закон на страната от 1991 г."

Ще приема намерението за лустрационен закон на Васил Терзиев за сериозно, 

ако ИЗИСКА от парламентарно представената част от политическата коалиция, която го подкрепя, да предложи ПРОМЕНИ В КОНСТИТУЦИЯТА, с които да бъде въведена лустрация за ръководни кадри на БКП и тоталитарните служби за сигурност. Така и така темата е много актуална в момента. И ПП-ДБ, и Терзиев, много ще спечелят, ако такава промяна в конституцията бъде приета до местните избори.

Предлагам (не за първи път!)

да бъде създадена многофункционална уеб-платформа,

която да систематизира информацията и да предостави лесен и бърз достъп до нея БЕЗ ОГРАНИЧЕНИЯ. За айти от ранга на кандидат-кмета това ще е детска играчка. Тази глобална търсачка за информация трябва да предлага търсене по азбучен ред, по длъжност или извършвана обществена дейност, както и по агентурна дейност, и да даде информация за:

Няма законови пречки за това. Архивът на Държавна сигурност бе разсекретен на 13 октомври 1994 г. от 36-тото народно събрание с решение, в което много ясно пише, че „сведенията за организацията, методите и средствата при изпълнението на специфичните задачи на органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи, отнасяща се или свързани с периода до 13 октомври 1991 г., не са държавна и служебна тайна”. Това решение никога не е отменяно. Архивът на Държавна сигурност не бе отново засекретен от Закона за защита на класифицираната информация, защото според този закон на класификация и съответно обозначение подлежи единствено информацията, свързана с дейността на поименно посочените съвременни служби за сигурност и служби за обществен ред на Република България. Държавна сигурност не е сред тях.

Що се отнася до Музея на комунизма

- пак идея, за която отдавна ратувам, той би трябвало да обединява експонатите от сегашния Музей на социалистическото изкуство, експозицията на сегашната Комисия, и новооткрити архиви, атрибути и символи на комунистическата власт. Би било подходящо да се използва сградата на бившата Дирекция на полицията на Лъвов мост.

За да има памет за утре.

*Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора.