Антикорупционните закони се оказват препъникамък в дейността на Народното събрание, подчертава той

Асоциация "Прозрачност без граници" отправи отворено писмо до Министерския съвет и 51-вото Народно събрание, в което се изразява сериозна загриженост за непрозрачно разпределение на държавно финансиране към определени общини, предаде БНР.

Повод за писмото са две решения на Министерския съвет, с които се предоставят 85,5 милиона лева на определени общини без ясни критерии за подбор. По данни, изнесени в медиите, това са общини с най-добри резултати за ГЕРБ и ДПС-НН на последните парламентарни избори.

"В рамките на един дефицитен бюджет видяхме част от общините, по които работим и които се намират в дъното на класацията, която прави "Прозрачност без граници", с едни доста големи средства, при положение, че съществуват общини, които също имат потребности – да направят улици, да реновират училища и т.н., които са положили усилия за отчетно и прозрачно управление. Непрозрачният и субективен подход на правителството, което също сме виждали – не е новост, но тогава бюджетът имаше повече събрани средства. При очертаващото се свиване на коланите, когато се управлява публичен ресурс, трябва да се набляга повече на това дали той ще бъде ефективно използван", коментира Славов.

Напоследък е замряло изпълнението на антикорупционната стратегия, отчита той. По думите му, антикорупционните закони се оказват препъникамък в дейността на Народното събрание.

Цял комплекс проблеми идват от невъзможността държавата да се справи с изискването за мандатност на регулаторните органи - 30 такива органа са с изтекъл мандат, отбеляза Калин Славов в предаването "Преди всички".

"Абсолютен законодателен нихилизъм е обхванал народните представители", смята той.

От година и половина има Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, но хората дори не са чували за него, което категорично показва, че логиката му е много далече от поставените задачи, заяви Славов.

Двегодишната давност – за нередности, които са се случили две години преди датата на подаване на сигнала, лицата да нямат защита, е българска бариера, която категорично противоречи на директивата, по която е приет този закон, обясни той.

"За да признае ЕК въвеждането на директивата, тези 2 години трябва да отпаднат."

Относно конституционните жалби за касиране на изборите Калин Славов изрази очакване подробна проверка да се случи трудно в рамките на установения срок за произнасяне от 2 месеца.

"На Конституционния съд ще му се наложи да се произнася по този казус. Не съм сигурен дали шамарът трябва да го даде КС, защото едно касиране на изборите какво би означавало – че в една демократична страна, членка на ЕС, отсъства капацитет да бъдат проведени парламентарни избори. По-скоро органите на наказателното правораздаване трябва да дадат шамар.

Причините, довели до възможността за касация на изборите, лежат в дейността на секционните избирателни комисии. Това са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс. Подправянето на резултати е престъпление против политическите права на гражданите. Също така знаем, че по съдържанието, по начина на извършване е документно престъпление. Броите бюлетините, виждате, че броят им не отговаря на записаното в протокола. Протоколът, който е документ, има удостоверителен характер, е бил съставен с невярно съдържание. Не виждам трудността на доказване в случая."