Калина Андролова

Асен Василев не може да понася Лена и съвсем логично кликата на Кики напусна управлението на ПП.

Сега ПП са опитомено малко зверче, което може би ще влезе в употреба, когато се наложи. При всички случаи истеричната и креслива съпротива на ПП, неподплатена с електорална мощ и управленско знание, създаваше много силно напрежение в политическата ни система.

Детският негативизъм на ПП беше рефлекция от външен спонсорски натиск, партията беше инструментализирана за търсене на отмъщение, и никога не реагираше според нуждите на политическия дневен ред. Това провали ПП, поведението на безмозъчна политическа тупалка.

Винаги съм намирала Асен за по-умен от компанията си, и той го доказа в битката, която проведе (и която му проведоха), за да получи партията. Въпросът е, обаче, ще може ли Асен да задържи поне досегашната електорална подкрепа, да не сме максималисти и да мислим за нарастване. Ще може ли Асен да субективизира партията и да й създаде привлекателни цели, идеология, път? Защото съпротивата и разрушаването на нещо налично не са идеология.

България се нуждае от лечение, а не от политическа война и доразрушаване. Който разбере това и успее да го вербализира пред електората, ще бъде следващия успешен властник.

 Радев също не го разбира и е избрал ролята на заличител, ще маха, ще събаря, ще приключва, ще вкарва в затвора, ще разчиства. Ще повтори твърдо грешката на ПП. Когато се появи някой с програма да лекува България, и да не иска непрекъснато да я руши и да отмъщава, ще получи цялото доверие.

Необходимо е да се разбере, че България ще се милитаризира за нуждите на глобалния сблъсък и възпирането на Русия. Ако ние продължим да мишкуваме странично и се държим декорно, с вечните фалшиви намерения и липса на воля, ще продължим да се движим назад към пълно разграждане. Защото енергията, която се внася отвън, за заличаване на продуктивната политическа тъкан и за създаване на неспособност за управленски решения, ще се засилва предвид стратегическото ни присъствие в Черно море и намеренията на САЩ и НАТО за укрепване на Източния фланг.

В този смисъл Радев ще бъде твърдо пробутан, като обещание и за едните, и за другите. Поредната писта, по която ще се надлъгват американци и руснаци, кой ще овладее властовия терен у нас. И двата фактора разчитат на корупцията, за да предразположат хората във властта, макар и под различни форми.

Така че Асен Василев също има шанс и само конкретната ситуация може да даде формат на неговите бъдещи решения.

Колкото до Радев, ако се тръгне на избори напролет, например през месец май, той ще напусне президентството, това ще е сигнална ракета и ще вдигне вълна. Ако изборите са през януари или февруари, възможно е да не посмее да съкрати цяла година от удобната си позиция, което ще отнеме от ресурса му, заради липса на смелост, ще се получи поредното прегаряне, дрънкане без действия.

От това, кога ще бъдат изборите, зависи какво ще постигне Румен Радев. Ако бъде оставен да бъде бит на партийния терен без да е в ролята на президент, тоест ако кабинетът продължи да съществува и след президентските избори, възможно е успехът на Радев да не е съответстващ на амбициите му. Тогава и медиите няма да са толкова услужливи към Радев, каквито са сега. Но пък с времето кабинетът ще трупа много негативна електорална енергия, която съвсем естествено ще се влее в опозиционен формат.

А новият опозиционен формат ще бъде само този на Румен Радев. По-добре избори в началото на следващата година, отколкото избори напролет или след две години. Ако искаме да получим един силен Румен Радев, разбира се, може да направим избори през май или юни... Ще му вдигнем топката, че да я улучи и по-удобно да забие.