Този шок от инфлацията, който претърпява нашата икономика, ако не успеем да го овладеем, ще бъде критичен според мен за приемането на България в еврозоната.

Това каза председателят на Комисията по бюджет и финанси Любомир Каримански по време на Кръгла маса на тема „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“, предаде репортер на БГНЕС.

„Това е първата по рода си кръгла маса, която се организира от 47-то Народно събрание, и по специално от Комисията по бюджет и финанси, върху тази тема. Като резултат от днешната кръгла маса комисията ще произведе доклад, в който ще бъдат ясно разписани отделните позиции и становища, така че да бъде в полза на правителството“, съобщи Каримански.

„Инфлацията не е само привнесена така, както повечето хора твърдят, но има и елемент, който е генериран вътре в страната”, заяви Каримански.

Той съобщи, че Европейската комисия очаква инфлацията в България да достигне 11,9% през 2022 г., което ще бъде почти двойно по-високо от тази, която се прогнозира в самия ЕС и еврозоната като цяло.

Според Каримански вътрешните предизвикателства са „много по-ниската енергийна ефективност, която има страната в момента, високата енергоемкост, разбира се, на икономиката, проблемите с доставките на газ, и по-специално проблемите с непредсказуемостта на доставките на газ в средносрочен аспект, както и всички онези скачащи цени въз основа на горивата като производни именно на тях“.

„Ако видим инфлацията от гледна точка на основните компоненти и годишното изменение в проценти, можем да забележим и от данните, които излязоха за април месец, че инфлацията само за април за потребителските цени се е увеличила с 14,4% на годишна база през май месец 2022 г. В 11 от 12-те категории в потребителската кошница се вижда положителен принос за по-висока инфлация, като единственото изключение е свързано със съобщенията“, каза той.

„Най-големият принос имат две категории – едната е свързана с електроенергията, с водата, с газа, с горивата, и съответно транспортът е другата, но те са взаимосвързани. Цените нарастват с 15,8% и 28,6%, съответно за първото и второто“, поясни председателят на бюджетната комисия.

Той подчерта, че цените на храните са нараснали с 28,3%. „Движещ фактор е газът, именно нарастването със 138,3% на годишна база през април 2022 г., следвано от твърдото гориво – с 33,7% и топлоенергията – с 19%. Това именно води и до увеличаването на транспортните цени, което се дължи на увеличаването на цените на горивата с 44,9% през месец април, като при храните най-високо увеличение е установено при животинските и растителните масла и мазнини – с 43,6%, зеленчуците – с 32,4%, зърнените храни – с 23,8%, както и млякото и млечните продукти – с 21,6%“, допълни Каримански.

„Въпреки това таргетирано и лимитирано във времето подпомагане на домакинствата и бизнеса с фокус върху най-сериозните растящи компоненти, би помогнало и затова е изключително важно мерките, които и правителството взима, и които могат да бъдат приложени в действителност, да бъдат в най-кратък срок отправени. Макар и да са закъснели според някои експерти. Ние трябва да направим всичко възможно да намалим този натиск на цените и да помогнем наистина да избегнем шока на инфлацията да стане една постоянна величина в нашата икономика“, категоричен е той.

„Последно, може да се окаже важно, тъй като именно този шок от инфлацията, който претърпява нашата икономика, ако не успеем да го овладеем, ще бъде критичен според мен и за приемането на България в еврозоната“, каза в заключение председателят на Комисията по бюджет и финанси. /БГНЕС