Каспаров: Има исторически шанс да бъде пречупен гръбнакът на чудовището, наречено Руска империя

Руският опозиционен политик Гари Каспаров отправи остри критики към начина, по който руската опозиция участва в организираните от Кремъл избори, и предупреди, че по този начин тя неволно помага на режима да създава впечатление за легитимност и политическа конкуренция.

В интервю с Иван Тютрин Каспаров коментира резултатите от руските избори, гласуването в окупираните украински територии, стратегията на руската опозиция, отношението на руското общество към войната и спора за колективната отговорност на руснаците. Според него бъдещето на Русия е пряко свързано с изхода от войната в Украйна.

„Главната задача на Путин беше избирателната активност“

Според Каспаров конкретните изборни резултати не са най-същественият въпрос, тъй като Кремъл има възможност да ги контролира.

„Цифрата няма значение, защото те ще бъдат такива, каквито иска Кремъл. Както е известно още от съветските времена, важно не е кой как гласува, а кой брои.“

Той посочва, че основната цел на властта е била хората да отидат до урните.

„Главната задача за Путин и неговия режим беше избирателната активност. И те не го криеха.“

По думите му Владимир Путин многократно е призовавал руснаците да гласуват, а същото са правили и останалите представители на властта.

Каспаров обаче вижда сериозен проблем в това, че част от руската опозиция също е насърчавала гражданите да участват.

„Трябва да кажем, че руската, с позволение да се каже, опозиция активно участваше в това. И правеше всичко, за да вдигне тази активност.“

Според него това е парадоксално, защото именно високата активност е необходима на Кремъл, за да покаже, че обществото участва в политическия процес.

„Това е признаване на легитимността на режима“

Каспаров поставя под въпрос самата идея за участие в избори, които според него служат за легитимиране на властта.

„Много е важно, че това е признание на легитимността на режима.“

Той припомня позицията, че войната е престъпна, режимът е нелегитимен, а Крим е украински.

„Войната е престъпна, режимът е нелегитимен, Крим е украински.“

И задава въпроса защо хора, които определят режима като нелегитимен, участват в неговия изборен процес.

„Ако режимът е нелегитимен, изобщо в какво участвате? Колко може да се повтаря едно и също?“

По думите му аргументите за т.нар. „умно гласуване“ и други форми на участие прикриват основния проблем.

„Целият този бред, който просто прикрива желанието да не изпаднат от грантовата система, в момента носи колосална вреда.“

Окупираните украински територии

Каспаров обръща особено внимание на участието на окупираните украински територии в руските избори. Според него Кремъл използва това, за да създаде политическа картина, в която тези територии изглеждат като част от Русия.

„Тези избори трябва така наречено да инкорпорират окупираните територии.“

Той посочва, че руската власт открито е говорила за гласуването там като доказателство за единство на Русия в нейните обявени от Кремъл „нови граници“.

„Целта на този процес е да демонстрира единството на нова Русия, включително окупираните територии.“

Затова Каспаров определя участието в този процес като особено проблематично.

„Вие не можете да участвате в мероприятия, чиято цел фактически е да оправдаят геноцида в Украйна и включването на незаконно окупираните територии.“

„Трябва да помагаме на Украйна да победи“

Според Каспаров руската опозиция трябва да има ясна политическа стратегия.

„За да се нарича опозиция, днес тя трябва да се определи само с една линия. Трябва да помагаме на Украйна да победи.“

Той е категоричен, че без поражение на Русия във войната не може да се очаква съществена промяна в страната.

„Никакви други сценарии, никакви промени в Русия не могат да има.“

Каспаров поставя под съмнение и твърденията, че руското общество в момента има силно изразен масов стремеж към политическа алтернатива на Путин.

„В Русия днес няма заявка за алтернатива на Путин. Няма такава заявка.“

Според него войната е променила руското общество и е дала на режима нов импулс.

„Войната стана рутина и като цяло войната даде на режима нов живот.“

Той прави паралел с анексирането на Крим през 2014 г., което според него също е дало силен импулс на режима.

„Както Крим през 2014 г. даде този импулс, така и войната даде импулс.“

По думите му войната е станала средство за мобилизация на различни групи в руското общество.

„За много голям брой хора, за различни слоеве от населението, тази война стана средство за мобилизация.“

„Всяка форма на участие, освен бойкот, е участие в спектакъла“

Каспаров отхвърля аргумента, че протестното гласуване само по себе си е достатъчно, за да бъде нанесен удар по Кремъл.

„Проблемът е, че това е път за никъде, или по-точно това просто фактически е помощ за режима, защото за тях отново е важна активността.“

Според него основният въпрос е дали човек признава правото на режима да провежда и контролира изборния процес.

„Принципно за режима е признанието, че този режим има право да провежда това.“

Каспаров стига до още по-категоричен извод:

„Всяка форма на участие, освен бойкот и отричане на легитимността на режима, все пак е участие в този спектакъл.“

И добавя:

„Не е важно по какъв начин. Не е важно за кого гласувате. Вие все пак признавате правото им да контролират този процес.“

Каспаров: На руската опозиция ѝ липсва сценарий за промяна

Каспаров настоява руската опозиция да обясни как точно си представя бъдещето на Русия.

„Ако сте опозиция, ако имате някаква представа за бъдещето, за вашата прекрасна Русия на бъдещето, не може ли просто, поне накратко, да ни разкажете сценария как това може да се случи?“

Според него ключовият момент е победата на Украйна.

„Ние говорим за това, че нищо не може да се промени, докато Украйна не победи.“

И посочва символичен момент, който според него би могъл да постави началото на промени в Русия:

„Украинското знаме в Севастопол е началото на промените в Русия.“

Каспаров иронично допуска различни сценарии, включително внезапна промяна в самия Кремъл, но според него подобни очаквания без реална стратегия са само „прехвърляне от празно в празно“.

Колективната отговорност и бъдещите репарации

В интервюто Каспаров говори и за един от най-спорните въпроси сред руската емиграция — колективната отговорност за войната.

Той прави ясно разграничение между отговорност и вина.

„Отговорността и вината не са едно и също нещо.“

Каспаров признава, че отговорност носят и противниците на режима, които не са успели да предотвратят превръщането на Русия в диктатура.

„Отговорност носим всички, включително и ние с теб, защото не успяхме да спрем плъзгането на страната към фашистка диктатура.“

Той обаче уточнява:

„Нашата отговорност е малко по-различна от отговорността на онези, които са приближавали тази война.“

Каспаров прави паралел с Германия след Втората световна война и твърди, че руското общество също ще трябва да премине през дълъг период на осмисляне на последиците от войната.

„Всичко това го преминахме през 1945 година. Какво е колективна отговорност, е известно на всички.“

По думите му последиците няма да могат просто да бъдат заличени.

„Да, разбира се, ще има колективна отговорност.“

А когато става дума за бъдещето след войната, Каспаров е категоричен:

„Ще има процеси, ще има репарации. Всичко това ще бъде и ще отнеме много дълго време.“

Той смята, че руснаците трябва да приемат факта, че поражението във войната ще има последици за държавата и обществото.

„Има исторически шанс да бъде пречупен гръбнакът на Руската империя“

Каспаров вижда във войната и възможност за дълбока промяна на руската държава.

„В тази война има исторически шанс да бъде пречупен гръбнакът на чудовището— Руска империя.“

Според него фактът, че Украйна води тази борба, прави позицията на руската опозиция още по-важна.

„Толкова очевидно е къде трябва да се намира човек в тази история.“

Каспаров смята, че бъдещата промяна няма да бъде просто възстановяване на стария политически и обществен живот.

Той говори за необходимостта да бъде създаден нов център, от който да може да се развие различна руска политическа реалност.

„Единственият шанс всъщност е да се създаде клъстер, от който може да израсне нещо ново.“

По думите му именно краят на войната и победата на Украйна могат да се окажат началото на такъв исторически преход.

„Ако наистина войната приключи с победа на Украйна, украинското знаме в Севастопол може да бъде началото на нов период от руската история.“

Каспаров обаче предупреждава, че част от руската емиграция все още не е готова да приеме подобна перспектива.

„Такова усещане, че те се страхуват да не загубят някакъв имперски привкус, който очевидно е заседнал твърде дълбоко, сякаш под кожата.“