Каспаров: Да изтръгнем издънките на дракона - съветският режим да бъде признат за престъпен

На форум на „Свободна Русия“ бяха обсъдени срива на комунистическите режими и десъветизацията на страните от Източна Европа.

В дискусията участваха политикът Гари Каспаров, представителят на Чехия Степан Черноушек, литовският историк Мантас Адоменас, публицистът Евгений Кисельов, съобщава Kasparov.Ru.

Както отбелязва Каспаров, самото възникване на комунистическите режими се дължи на факта, че СССР - според резултатите от Втората световна война, окупира половин Европа. В същото време западните страни днес често забравят, че Втората световна война е била разпалена именно от Съветския съюз, който сключва Пакта Молотов-Рибентроп, както и фактът, че Студената война е резултат от окупацията на страните от Варшавския договор. 

"Днес на Запад те често са готови да споделят отговорността за началото на Студената война",  коментира политикът.

„Комунистическите режими в тези страни са се опирали на съветските щикове. Националноосвободителните движения бяха основният двигател на декомунизацията", посочва още Гари Каспаров.

Степан Черноушек отбелязва, че сривът на комунистическите режими в окупираните от СССР държави е станал възможен само благодарение на политиката на перестройката в СССР. Дори след краха на комунистическите режими в Полша, Унгария и Германия в никой в Чехословакия не е очаквал, че  ще дойде крахът и на местния комунистически режим. Според Черноушек, местните управляващи елити са били готови да използват сила за потушаване на националноосвободителните движения, ако получат подкрепа от генералния секретар на СССР Михаил Горбачов. 

Той е подкрепен от Евгений Киселев, който отбелязва, че ролята на Горбачов в процеса на десъветизация днес е незаслужено забравен. И уточни, че през 1989 година може би СССР е бил най-свободната страна на Варшавския договор.

Той припомня за първите стъпка към свободата – премахването на цензурата и първите алтернативни избори в СССР.

Според спомените на литовския историк Мантас Адоменас, фактически балтийските държави са живели в демократичен режим до 1989 г. А стремежът на хората в самите балтийските държави е превърнал крахът на комунистическия режим в необратим процес.

Горбачов се опита да реализира проект на „ограничената демокрация“ и запазването на империята с незначителни промени. Но масовите протести в балтийските държави го принудиха да направи отстъпки пред демократичните сили в Русия и по отношение на западните страни.

Каспаров изразява мнение, че Горбачов, губейки надпреварата във въоръжяването, е бил принуден да само да следва събитията, но не и да бъде техен катализатор. Политикът припомни, че Горбачов е успял да стане генерален секретар само защото е любимец на Андропов и е имал подкрепата на КГБ. Във вътрешната политика Горбачов винаги е бил на страната на онези, които могат да му донесат победа в апаратната битка, само затова подкрепя либералите.

Каспаров нарича изтеглянето на войски от Афганистан повратна точка за разпадането на СССР. И макар  това да не може да бъде наречено „срамно бягство“, каквото бе  изтеглянето на САЩ от Виетнам, то очевидно империята започва да отстъпва. А щом империята започне да отстъпва и да се снишава – значи с нея е свършено. 

Обсъждайки въпроса дали Западът е направил всичко, за да подкрепи демокрацията в Русия, Черноушек отбелязва, че в Чехословакия Русия е била просто забравена. Всички са се интересували единствено от отварянето на Запада към страната. Той си спомня, че проучване на общественото мнение „Ще стане ли Русия някога влиятелна държава в Европа?“ е предизвикало само смях у него и приятелите му. В същото време в самата Русия хората се интересуват само да получат парите си навреме.

Според Мантас Адоменас докато няма единна позиция на Запад за Русия, Москва и Пекин със сигурност ще продължат да воюват срещу Запада.
Каспаров отбеляза, че това, което е необходимо, не е помощта на Русия, а преразглеждане на световния ред.

За съжаление Русия беше оставена да се развива на самотек. А при сегашния вакуум се възродиха реваншистките стремежи в Русия и диктаторският режим в Китай, коментира естонецът.

Адоманас припомни, че по онова време на хората на Запад е бил присъщ "демократичния фатализъм". Предполагаше се, че всички страни рано или късно ще стигнат до демокрацията. Този фатализъм все още на Запад е съхранен и това представлява според него голяма опасност.

Каспаров счита, че първата стъпка в борбата срещу възраждането на имперските традиции в Русия е да бъде направена правилна оценка на миналото на СССР.

"Посетите зъби на дракона винаги дават свои издънки. Съветският режим трябва да бъде напълно признат за престъпен, без никакви условности“, категоричен е политикът.

В същото време Каспаров отбелязва, че една демократична Русия е малко вероятно да се запази в нейните географски граници, тъй като едва ли всички хора, които живеят сега на територията й, ще бъдат в състояние едновременно да се откажат от диктаторските практики, които се прилагат в управлението и в обществения живот на страната.

Превод: Faktor.bg