Антарктида е на ръба на необратими промени с катастрофални последици
Резки и вероятно необратими промени в Антарктида, предизвикани от климатичните промени, могат да повишат световните океани с няколко метра и да доведат до „катастрофални последици за поколения напред“, предупреждават учени, предаде АФП.

Ново изследване, публикувано в списание Nature и изготвено от водещи експерти, показва ускорени промени в региона, които едновременно са причина и следствие от глобалното затопляне. „Антарктида показва тревожни признаци на бързи промени в леда, океана и екосистемите си“, заяви водещият автор, проф. Нерили Ейбрам от Австралийския национален университет. „Някои от тези процеси ще бъдат трудни за спиране.“

Учените анализират доказателства за резки промени в морския лед, океанските течения, ледената покривка и шелфовете, както и в морския живот, и как всички те си взаимодействат. Отстъплението на морския лед, който отразява слънчевата енергия, оставя след себе си тъмни води, които я поглъщат и ускоряват затоплянето.

Спътниковите данни показват, че след десетилетия на относителна стабилност, морският лед около континента се е свил драматично през последното десетилетие. От 2014 г. насам ледовете са се отдръпнали средно със 120 километра от бреговата линия – три пъти по-бързо от темповете на топене в Арктика за близо половин век. Според учените това може да доведе до летни периоди с почти пълна липса на лед в Антарктида още преди Арктика.

Този процес вече застрашава животинските видове – например през последните две години хиляди малки императорски пингвини са загинали, удавяйки се или измръзвайки, след като морският лед под тях се е стопил твърде рано.

Различно е положението с ледниковата покривка и шелфовете, които лежат върху суша. Пълното топене на антарктическия ледник би повишило океаните с 58 метра, но дори сегашното средно глобално затопляне от 1,3°C вече доближава праговете за загуба на огромни масиви лед, способни да повишат морското равнище с поне три метра.

„Необратимият колапс на Западноантарктическия леден щит е един от най-тревожните глобални точки на пречупване,“ подчерта Ейбрам. „Доказателствата сочат, че това може да се случи при затопляне значително под 2°C.“

Допълнителен риск е сривът на Антарктическата циркулация – система от океански течения, които разпределят топлина и хранителни вещества в региона и по света. Изследванията вече показват „бързо и значително забавяне“ на тази система, което може да доведе до засилено глобално затопляне и намалена способност на океаните да поглъщат въглероден диоксид.

Според учените единственият начин да се ограничи този порочен цикъл е прекратяване на емисиите на парникови газове. „Решенията за емисиите, които ще вземем през следващите десетилетия, ще определят колко лед ще загубим и колко бързо ще го загубим,“ заключи Ейбрам. |БГНЕС