Лентата на сградата прерязаха ръководителят на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и флотилният адмирал от резерва Боян Медникаров
С тържествена церемония беше открита новата научна лаборатория към българската база „Св. Климент Охридски“ на о-в Ливингстън.
Лентата на завършената сграда прерязаха ръководителят на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и флотилният адмирал от резерва Боян Медникаров, съобщават от БНТ.
Събитието се състоя на 72-рия рожден ден на проф. Пимпирев, заедно с участници от 33-тата българска антарктическа експедиция и гости от испанската антарктическа база "Хуан Карлос I".
Строежът на новата научна лаборатория към българската база на о. Ливингстън започна през 2021 г. В нея има три специализирани научни лаборатории, които ще продължат да изследват Антарктика.
Изграждането на новата научна лаборатория попада в обхвата на Пътната карта за научна инфраструктура на България, част от Европейската такава карта.
Като страна-член на Европейския съюз, българската база и към момента се използва от гостуващи изследователи от различни европейски страни, а с откриването на новата научна лаборатория, очакванията са, че и съвместните международни научни проекти ще станат повече.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации