22 Март, 2026

Откриха научната лаборатория на българската база в Антарктида

Откриха научната лаборатория на българската база в Антарктида

Снимка: БТА

Лентата на сградата прерязаха ръководителят на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев, ректорът на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и флотилният адмирал от резерва Боян Медникаров

С тържествена церемония беше открита новата научна лаборатория към българската база „Св. Климент Охридски“ на о-в Ливингстън. 

Лентата на завършената сграда прерязаха ръководителят на Българските антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев, ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и флотилният адмирал от резерва Боян Медникаров, съобщават от БНТ.

Събитието се състоя на 72-рия рожден ден на проф. Пимпирев, заедно с участници от 33-тата българска антарктическа експедиция и гости от испанската антарктическа база "Хуан Карлос I".

Строежът на новата научна лаборатория към българската база на о. Ливингстън започна през 2021 г. В нея има три специализирани научни лаборатории, които ще продължат да изследват Антарктика.

Изграждането на новата научна лаборатория попада в обхвата на Пътната карта за научна инфраструктура на България, част от Европейската такава карта.

Като страна-член на Европейския съюз, българската база и към момента се използва от гостуващи изследователи от различни европейски страни, а с откриването на новата научна лаборатория, очакванията са, че и съвместните международни научни проекти ще станат повече.

Сподели:

Коментари (0)

Учени намериха черна скала на Марс, издаваща, че някога там е имало вода

Учени намериха черна скала на Марс, издаваща, че някога там е имало вода

„Тези структури от промени са много подобни на наблюдаваните в проби, събрани от марсохода „Пърсивиърънс“ в кратера Джезеро, които също съдържат хидратирани железни оксихидроксиди."

Конфликтът в Близкия изток с мащабни екологични последици

Конфликтът в Близкия изток с мащабни екологични последици

Конфликтът в Близкия изток се оказва не само военна, но и екологична катастрофа. Според анализ, емисиите от първите две седмици надвишават тези на 84 държави, а щетите върху климата могат да се усещат с години.

Коронална дупка на слънцето: Силната магнитна буря не спира и днес

Коронална дупка на слънцето: Силната магнитна буря не спира и днес

Вероятността за повишена активност се увеличава и от настъпилото пролетно равноденствие. Скоростта на слънчевия вятър се е усилила поради изхвърлянията на коронална маса, които са се случили на Слънцето на 16, 17 и 18 март.