„Гръцки и американски военни самолети наскоро приветстваха влизането на Северна Македония в НАТО, като прелетяха през въздушното пространство на балканската страна“, пише електронното издание на Kathimerini в материал, представен без редакторска намеса. В рамките на Регионът за полетна информация на Скопие (FIR) преминаха четири изтребителя F-16 от гръцките военновъздушни сили (ВВС), придружени от двойка американски бомбардировачи B-1B, провеждащи далечна стратегическа мисия над европейските страни и Черноморския регион в контекста на подобряването на оперативната съвместимост на съюза и подчертаването на сътрудничеството между страните от НАТО.

Новината е поредно потвърждение за критичната роля на Гърция на Балканите. Настоящото правителство остави на заден план вътрешните разделения около Преспанския договор за името на Северна Македония и много правилно използва всяка възможност да подчертае, че Гърция се придържа изцяло към споразумението. Това се разглежда като признак на зачитане на институционалната приемственост на гръцката държава, но също така е обусловено от нуждата да се преследват геополитическите интереси на страната. Междувременно сделката за името все още среща опозиция в Северна Македония. Докато страната се отправя към парламентарни избори (първоначално вота беше насрочен за 12 април, но трябваше да бъде отложен на фона на мерките срещу коронавируса), демокрацията остава крехка и настроението там е дълбоко поляризирано.

В този смисъл това, че гръцките изтребители контролират въздушното пространство на Северна Македония е жест със специален символизъм, но и практическа важност, защото цели да парира амбициите на други регионални играчи да разширят влиянието си в северната съседка на Гърция. Тук трябва да се отбележи, че и Турция, и България искаха да поемат задачата да отговарят за въздушното пространство на Северна Македония. Турция дори свързваше възможността за потенциалното наблюдение на македонското небе със създаването на военна база в страната. В същото време гръцките ВВС контролират въздушното пространство на още две балкански страни – Черна гора и Албания. По този начин Атина е в позиция да проектира своята военна мощ отвъд националните си граници, разбира се, винаги в контекста на колективно взетите решения и със съгласието на участващите в схемата страни - а не чрез оказване на натиск или насърчаване на произволни претенции.

Членството на Северна Македония в НАТО ще улесни двустранното сътрудничество в областта на отбраната между Скопие и Атина. Гърция е естественият партньор на балканската страна не само по отношение на сигурността, но и на икономическото развитие и търговията. В същото време това ще позволи на Гърция да играе роля в преобразуването и поставянето на стратегически цели от страна на най-новия член на НАТО - процес, който ще има очевидни последствия за геостратегическия пейзаж на региона.