Като по времето на комунизма - ДАНС връща вечната тайна за някои досиета 

Принципът, че класифицираната информация има краен срок на защита, да отпадне и някои досиета в държавата да бъдат вечна тайна. Това предлага Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) с предложени от нея и публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за ДАНС, с които се изменя Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), съобщават в своя публикация Цветелина Соколова,и Никола Лалов, от mediapool.bg.

"Когато националните интереси налагат това" 

В момента най-дългият срок за защита на българската класифицирана информация e за документите с гриф "Строго секретно" – 30 години. Той може да бъде удължен максимум двойно – тоест до 60 години от създаването на документа.

Сега ДАНС предлага това ограничение да отпадне и когато "националните интереси налагат това", сроковете за защита да бъдат многократно удължавани с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Не се посочва краен брой на въпросните многократни удължавания на първоначалните срокове, което означава, че определени досиета на теория ще могат да останат засекретени вечно.

Сроковете за защита зависят от грифа – 30 години за "Строго секретно", 15 години за "Секретно", 5 години за "Поверително" и 6 месеца за информация, която е служебна тайна. В момента всички те могат да бъдат удължавани максимум двойно. Единственото изключение е за чуждестранна класифицирана информация, за която в международен договор са предвидени други срокове.

В момента законът предвижда, че след изтичането на тези срокове нивото на класификация се премахва и достъпът до информацията става по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). ДАНС предлага и тази възможност за прозрачност да отпадне.

Визията на агенцията е, че след изтичането на сроковете за защита или премахването на грифовете въпросният документ директно трябва да се предаде на "съответния държавен архив" (дали това се случва, виж долу, б. р.). 

Нов ред за унищожаването на информацията 

ДАНС предлага и нов ред за унищожаването на класифицираната информация. В момента документите не могат да се унищожават в рамките на една година от премахването на грифа им, като през това време те са достъпни по Закона за достъп до обществена информация, така че общественотта при желание да се запознае с тях.

Сега ДАНС предлага този срок също да отпадне, а класифицираната информация да се унищожава, "когато повече не е необходима за служебни цели".

Досега ДКСИ разрешаваше унищожаването, като нейното решение можеше да се обжалва пред съда. Сега вече тя само ще бъде уведомявана, а обжалването отпада.

Службите не предават документите си в Държавния архив 

Всички тези промени в посока непрозрачност се предлагат на фона на съществуващите и без това огромни проблеми на България с декласификацията на информацията.

Разследване на Mediapool от 2023 г., озаглавено "Досиетата на прехода", разкри куриозни нарушения от службите за сигурност на действащите закони за защита на класифицираната информация, за д Оказа се, че службите за сигурност и част от министерствата незаконно бавят с години разсекретяването на ключови документи (например на Доклада за трагедията в Кербала), крият ги от обществеността и не желаят да предадат архивите си в Държавна агенция "Архиви" за обществено ползване, дори след като са изминали максималните в закона 20 години.

За документите на част от службите няма дори обособени фондове в Държавния архив, който е обществено достъпен, защото те никога не са предавали нищо на архива.

През 2023 г. създадената през 2015 г. Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) – правоприемник на бившата Национална разузнавателна служба, например призна пред Mediapool, че не е предавала документи от архива си никога в историята си.

На този фон Министерството на външните работи (МВнР) се оказа "малко по-напред" в процеса на публичност – то все пак бе предало документацията си в ДА "Архиви" за периода до 1975 г., макар че това трябва да е сторено за документите до 2003 г. Тоест то изоставаше с 28 години от изискването на закона към онзи момент.

С промените в ЗЗКИ ДАНС предлага и друга промяна – при проверките, които се правят за допуск до класифицирана информация, да отпадне изискването да се пита Комисията по досиетата за евентуална принадлежност на кандидата към бившите комунистически тайни служби. Едиият мотив на ДАНС е, че и без това предстои закриване на Комисията по досиетата, а другият – че и "до момента няма случай, в който установена принадлежност към органите на "Държавна сигурност" и разузнавателните служби на Българската народна армия да е послужила като основание за отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация".

Адв. Кашъмов, ПДИ: Вечна тайна имаше само при тоталитаризма 

"Вечна тайна имаше само по време на тоталитарния режим. Тя бе загърбена поради решение на Конституционния съд от 1996 г. и Закона за защита на класифицираната информация през 2002 г. Опитът да бъде ограничено правото на достъп до обществена информация чрез непрозрачни изменения и допълнения в Закона за ДАНС е напълно неприемлив и противоконституционен", коментира пред Mediapool директорът на "Програма Достъп до обществена информаци" (ПДИ) адв. Александър Кашъмов (виж пълния му коментар долу в карето, б. р.). достъпа до обществена информация и за архивите.

По думите му опитите да бъдат променени точно тези разпоредби в ЗЗКИ през годините не стихват. "Те са по дефиниция винаги непрозрачни, винаги внесени през август или по Нова година, винаги необосновани и немотивирани, и винаги обслужващи неясни и сенчести интереси – можем да гадаем чии точно в палитрата между ченгесарите и подземния свят. Досега ги спирахме", коментира активистът за прозрачност.

Той припомня, че последният такъв опит е бил веднага след Нова година – в началото на 2025 г., тоест само преди година и половина. "Тогава се предложиха практически същите текстове, оново без мотиви и няколко дни по-късно, на Йордановден, премиерът Димитър Главчев, мрънкайки, ги оттегли, защото "бил заблуден", каза адв. Кашъмов.

Той допълва, че определените срокове за защита на класифицираната информация в България съответстват на тези в законодателствата на водещите демократични и правови държави. "Те не са по-малки от тези в "световния жандарм" САЩ, където явно обществото оцелява, без да бъдат удължавани или да се позволява да бъдат утроявани и т. н.", допълни адвокатът.

По думите му в българския закон възможността за удвояване на срока на защита на класифицираната информация е само по изключение, което трябва да бъде прецизно мотивирано. Оттук вече следва логически, че възможност за утрояване е абсурдна и недопустима. Камо ли да бъдат "многократно удължавани", както се предлага в законопроекта. "Още по-абсурдно е това да става на изключително мъгляви основания като "националните интереси налагат това", като нито е ясно кои са тези интереси и как биха го налагали, нито кой и по каква процедура извършва такава преценка и защо тя не подлежи на съдебен контрол", каза още Александър Кашъмов.

Какви други поправки се предлагат в Закона за ДАНС? 

Законопроектът предвижда да се увеличат годините опит в службите, които се изискват за председател на ДАНС. Той се увеличава от 12 на 15 години, като отпада алтернативното изискване за юридически стаж.

Предвижда се основни структурни звена в агенцията да бъдат дирекциите, включително териториални. Наименованията, структурата и дейностите на дирекциите ще се определят с акт на председателя на ДАНС, а не с акт на Министерския съвет, каквато е сега действащата редакция на закона. Тази поправка осигурява възможност за смяна на директорите в агенцията.

Предвижда се и възможност конкурс за назначаване на държавна служба в агенцията да не бъде провеждан за лица, за които е извършено предварително изучаване или които притежават специфични квалификация, знания, умения и опит от важно значение за защита на националната сигурност.

Прецизират се и основанията за извършване на оперативноиздирвателна дейност, като се предвижда основание за извършване на такава дейност да бъдат получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство.

Разширява се и списъкът на тежките умишлени престъпления, за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на които се обработват резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух.