"Незаобиколими фактори", като инфлацията, инвестициите на ВиК дружествата и повишаването на заплатите на техните служители - това са причините, които председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов изтъкна днес пред депутатите за ръста в цената на водата от 1 януари 2024 г. Той беше повикан в парламента по инициатива на ПП-ДБ, за да даде обяснение за ценовия скок.
В бизнес плановете на дружествата се залага постепенно нарастване на средствата за инвестиции, както и ежегодно увеличаване на заплатите с 15%, което става по силата на подписано споразумение между регионалното министерство, "Български ВиК холдинг" и синдикалните организации в сектора. Иванов уточни, че в повечето ВиК фирми над 50% от разходите са за заплати. Той напомни и за отражението, което дава инфлацията - 11.9% от май 2022 г., когато дружествата приемат бизнес плановете си, до май 2023 г. и още 11% до края на същата година. Крайният резултат, обобщи Иванов, е поскъпване с 15% средно за страната.
В защита на КЕВР той изтъкна, че регулаторът е направил оценка на дружествата в края на 5-годишния регулаторен период през 2021 г. дали са изпълнили своите инвестиционни намерения. Тези инвестиции се финансират чрез цената на водата, която се плаща от потребителите. Така комисията е открила, че 22 дружества не са направили планираните инвестиции и това е било отразено в цената на водата чрез намаляването й през отминалата година за тези конкретни дружества. Иванов обвини операторите за "пропуски и неизпълнение на плановете". Но се оплака, че за ВиК дружествата няма лицензионен режим, за какъвто КЕВР е настоявала, и затова регулаторът няма достатъчно сила да ги санкционира, когато е необходимо.
На депутатските критики, че цените растат, а качеството на услугите не се подобрява, шефът на КЕВР отвърна, че направените инвестиции в сектора са 267 милиона лева от 2017 г. до 2022 г., а необходимите са 11 милиарда. "Не може с тези средства да се осъществи тази революционна промяна в качеството на ВиК услогите, за която се настоява публично", каза той.
Фактор
В бизнес плановете на дружествата се залага постепенно нарастване на средствата за инвестиции, както и ежегодно увеличаване на заплатите с 15%, което става по силата на подписано споразумение между регионалното министерство, "Български ВиК холдинг" и синдикалните организации в сектора. Иванов уточни, че в повечето ВиК фирми над 50% от разходите са за заплати. Той напомни и за отражението, което дава инфлацията - 11.9% от май 2022 г., когато дружествата приемат бизнес плановете си, до май 2023 г. и още 11% до края на същата година. Крайният резултат, обобщи Иванов, е поскъпване с 15% средно за страната.
В защита на КЕВР той изтъкна, че регулаторът е направил оценка на дружествата в края на 5-годишния регулаторен период през 2021 г. дали са изпълнили своите инвестиционни намерения. Тези инвестиции се финансират чрез цената на водата, която се плаща от потребителите. Така комисията е открила, че 22 дружества не са направили планираните инвестиции и това е било отразено в цената на водата чрез намаляването й през отминалата година за тези конкретни дружества. Иванов обвини операторите за "пропуски и неизпълнение на плановете". Но се оплака, че за ВиК дружествата няма лицензионен режим, за какъвто КЕВР е настоявала, и затова регулаторът няма достатъчно сила да ги санкционира, когато е необходимо.
На депутатските критики, че цените растат, а качеството на услугите не се подобрява, шефът на КЕВР отвърна, че направените инвестиции в сектора са 267 милиона лева от 2017 г. до 2022 г., а необходимите са 11 милиарда. "Не може с тези средства да се осъществи тази революционна промяна в качеството на ВиК услогите, за която се настоява публично", каза той.
Още от Бизнес
След сделката между САЩ и Иран: цените на горивата бавно тръгнаха надолу на колонките у нас
Цени, каквито са били преди войната, може да има догодина по това време, смята енергийният експерт Боян Рашев
Бойко Борисов от Шумен: Инвестиция за 70 млн. евро не се прави в среда на политически експерименти!
силната икономика не се гради с приказки, а с предприятия, които разширяват дейността си, създават заетост и дават перспектива на цели региони
Правителството планира да инвестира 19 млрд. евро в отбраната
Голяма част от финансирането е заложено през националния бюджет и чрез заема на Европейския съюз - SAFE, средствата ще се използват за закупуването на редица оръжейни платформи и отбранителни системи на стойност 3 млрд. и 261 млн. евро, които трябва да бъдат усвоявани постепенно до 2030 г.