Кирил и Методи създават глаголицата, а учениците им - основите на Златен век на българската книжнина

Още по време на Възраждането в България 11 май е ден за почит към Св. св. Кирил и Методи, като създатели на славянската азбука.

Светите братя пишат своята азбука по искане на Великоморавия. Двамата пратеници на Византия изпълняват своята мисия, създавайки глаголицата (855 г.) 

Кирил и Методи имат заслуги за превода на Библията на старославянски и са отдадени на разпространението на християнството сред славяните. Така те са канонизирани за светци.

Голямото значение на делото на светите братя Кирил и Методи за България е, че най-изявените им ученици прекрачват границата на нашата страна, приети от княз Борис I. Св. Климент Охридски Азбучника, който е сред тези Седмочисленици, преработва глаголицата, за да създаде българска азбука, наречена „кирилица“. С нея си служим и до днес. 

В тази азбука той втъкава гъвкавостта на българската реч и най-точно изразява нашата душевност. Това дава тласък за създаване на книжовните школи и е извор на самостойна култура, прерасла в Златен век на българската книжнина. 

През 1857 г. денят на Кирил и Методи е отбелязан в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. В България започват да го отбелязват като училищен празник. Произнася се и служба за светите братя на църковно-славянски.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва стиховете на химна „Върви народе възродени“, а няколко години по-късно композиторът Панайот Пипков създава нотите към тях.

След въвеждането на Григорианския календар в България, денят на Св. Св. Кирил и Методи се отбелязва на 24 май, но остава и църковния празник на 11 май.