Новоизбраният генерален директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев смята, че БТА трябва да се превърне в платформа на цялата важна за българската държава и общество информация. Пред bnr той посочи, че в потока от хиляди новини всяка една от останалите медии трябва да изпълнява следващото ниво на функция на една медия – на подбор, подредба, комбинация на различните новини, „така че да помогне на хората да се ориентират, да анализира, да намери хората, които да коментират“.
Промяна в два или три члена в Закона за БТА ще позволят свободен достъп до информацията, обясни Кирил Вълчев. Той е поставил това като едно от условията си, за да поеме поста и е оптимист, че в оставащите седмици до края на мандата на настоящото Народно събрание това ще се случи.

„Всички медии плащат, но най-нелепото е, че в издържани от държавния бюджет институции се въртят едни пари. В закона е предвидено, че само 13 групи институции в държавата имат право да свободен достъп до информацията на БТА. Всички останали плащат. Плащат кметовете, плащат БНТ, БНР. Това е един абсурд – да се прехвърлят едни пари от единия джоб в другия. Едновременно с това много институции, просто защото нямат достатъчно финансиране, са принудени да се отказват от ползването на платената информация – БНТ е такъв пример“, коментира Вълчев в предаването „Преди всички“. Новият директор на информационната агенция нарече абсурдно и изискването чуждите посолства да плащат за информацията на БТА на английски език.

„Ние караме и чуждите медии да си платят, за да разберат какво става в България. За нас е важно да присъстваме по света. Другите се борят да го направят това, а ние си представяме, че ще събираме пари.“

Кирил Вълчев подчерта, че под натиска на намалелите приходи от реклами медиите у нас се отказват да ползват платената информация на БТА, а започвайки да ползват свободна информация, влизат в хипотезата на фалшивата новина. „Какво се получава в България – свободна е фалшивата новина, а платена е истинската новина.“

Според Вълчев вариант е държавата да определи един по-широк кръг от публично финансирани организации, които да имат право на безплатно разпространение на техни съобщения и информации. Такъв тип организации са например синдикатите, работодателските организации, политическите партии. Към тях според Кирил Вълчев трябва да се добавят и културни организации, независимо от вида на собствеността им.

„Това го казах и на изслушването в комисията – пред бързата лъжа предпочитам закъснялата истина. Това няма да означава БТА да не се стреми да бъде по-бърза, но по-важното е да бъде достоверна“, изтъкна още Кирил Вълчев, запитан има ли какво да се желае относно бързината, с която агенцията подава информация.

Хората в БТА са най-зле платените в гилдията, отбеляза Кирил Вълчев и поясни, че става дума за чисти възнаграждения от порядъка на минимална работна заплата, които водят до текучество и липса на млади хора, които да поемат щафетата от тези в пенсионна възраст. „Това е голяма тема, която също трябва да бъде разрешена.“

„Поканиха ме работещите в БТА. Аз започнах работа за първи път в медия, когато бях на 20 години, точно в БТА“, сподели Вълчев, чийто първи случай в адвокатската практика, след като завършил право отново бил свързан с информационната агенция, а през 2011 година бил ангажиран и с писането на Закона за БТА. След 2017 година е бил и правен съветник на БТА.

„Няколко поколения в БТА ме познават и най-вече знаеха, че аз познавам добре БТА. Всички ние знаем какво трябва да се промени там, защото просто времето го налага.“

Четирите синдикални организации в БТА са застанали зад кандидатурата на Вълчев, а 105 депутати я подкрепиха. Кирил Вълчев е дългогодишен водещ в Дарик радио, автор на обзорното коментарно предаване „Седмицата”.