Саня Кляич, Дойче веле

Министерството на културата и публичната информация внесе в сръбското правителство предложение за изменение на Закона за официалното и публично използване на езика и писмеността. Твърди се, че основната цел на този закон всъщност е опазването на кирилицата.

"Главната причина е, че трябва да се спазва Конституцията. В член 10 там пише, че официалният език е сръбският, а официалната писменост – кирилицата. Друга причина е Европейската харта за регионалните или малцинствените езици ", обяснява за ДВ Милош Ковачевич от Комитета по стандартизация на езика, който е участвал в изготвянето на предложението.

Основните промени са свързани с предефинирането на онези сфери, където официално и публично се използват езикът и писмеността. Под „официална употреба“ се разбира комуникацията с държавни служби. Предложението за промени в закона добавя към нея и „публичната употреба“, така че да се покрият и други сфери. Не само езика в училищата – промените на практика ще засегнат и частния сектор, и медиите, и неправителствените организации. Частните фирми ще трябва да използват кирилицата, когато става дума за юридически процедури като име, седалище, гаранции, фактури, разписки и т.н.

"Никой не може да Ви нареди с каква азбука да напишете научен труд или литературно произведение и с каква писменост да се работи в школите за изучаване на чужди езици. Но задължението да се пише на кирилица е съвсем логично, когато подавате молба или жалба или когато в училище се преподават сръбски език, география или физика", казва Милош Ковачевич.

Кирилицата - задължителна и в медиите

Предложението за промени в закона на практика обявява кирилицата за задължителна и в медиите. "Би било съвсем нормално за всички медии, публикуващи на сръбския език, да използват именно официалния език и официалната писменост", казва Ковачевич."Ако обаче медията е предназначена за някое малцинство, тогава може да се използва съответният малцинствен език."

Новите разпоредби ще се отнасят и до вътрешната и задграничната дейност на  професионалните и браншови организации. "Ако вземем Асоциацията на журналистите в Сърбия: съвсем логично е, че те използват модерен сръбски език и ще трябва да го пишат на кирилицата като конституционна писменост", обяснява Милош Ковачевич.

Задължението да се пише на кирилица не важи за частното общуване, за изписването и използването на лични имена, за двуезични издания и компютърни програми, за наложила се научна и техническа терминология, за научни и художествени произведения, за научни и образователни дейности в чуждоезичните училища, за маркови стоки, включително и обозначенията за произход на стоки и услуги. Законът има специален раздел за националните малцинства, които имат право официално да използват на майчин език.

От една крайност в друга

Сферата на официалната употреба на кирилицата е прекомерно разширена, казва професор Ранко Бугарски от Филологическия факултет на университета в Белград. "Страхувам се, че в много области всичко това предизвиква по-скоро хаос, защото хората не знаят как да постъпят и какво е позволено", обяснява той в интервю за ДВ. И добавя нещо много важно: "Ако идеята за служебно ползване се разшири до използване на кирилицата във всички сфери, ако латиницата бъде изтикана на заден план, ако наказват хората, които я използват, ако наистина освобождават от данъци онези, които печатат на кирилица, то това ще бъдат дискриминационни мерки. А Конституцията изрично забранява дискриминация на базата на езика", казва Бугарски.

Тези, които не спазват разпоредбите, наистина ще бъдат наказвани. За физически лица глобата може да бъде от 5000 до 100 000 динара (приблизително между 42 и 820 евро), а за организации и предприемачи глобите могат да бъдат между 70 000 и 1 милион динара. Ранко Бугарски критикува разпоредбите: „Езикът не може да се регулира чрез принуда и с такива драстични мерки", казва той. Неговото мнение споделя и социологът Ратко Божович: "Това е насилие над езика. Езиковите въпроси не могат да се решават чрез диктат. Такива политически инструменти са прекалено груби за една чувствителна област като езиковите промени", смята Божович.
Мато Пижурица защитава данъчните облекчения в полза на кирилицата: "Има държави, които популяризират националната си култура именно с пари от данъците." Той добавя обаче, че в резултат от насърчаването на кирилицата не бива хората да изгубят грамотността си на латиница: „Имаме богато наследство, печатни и литературни произведения на латиница, някои от които са много стари. Тъй че ще бъде безсмислено да се откажем от грамотността си на латинската писменост."

Линвистика и политика

Дали всичко това изобщо е необходимо? - пита професор Бугарски. Той смята, че кирилицата съвсем не е толкова застрашена, колкото се твърди. "Фактът, че латиницата е толкова широко разпространена, не означава, че кирилицата е обречена да изчезне. Или, че, както се казва, щяла да оцелее само по надгробните плочи."

Той припомня, че според Конституцията, кирилицата вече се ползва с привилегирован статут в образователната система. "В Конституцията пише, че официално се използват сръбският език и кирилицата, но се добавя, че в страната са допустими и други езици и шрифтове", обяснява Бугарски. И добавя: "В Сърбия не можеш да завършиш основно училище, без да владееш кирилица. Децата в училище първо учат кирилица и чак след това латиница. Всички учебници са задължително на кирилица. Нима може да бъде сериозно да застрашена една писменост, която е до такава степен привилегирована?", обобщава Бугарски.

Тъкмо поради това филологът смята, че предложените промени обслужват не езикови, а други цели. Какви точно – не желае да коментира. Ратко Божович очевидно мисли, че причините са политически, че се прибързва и идеологизира. „Всеки път, когато политиците се намесват в културата, действията им са тромави, а мотивите – подозрителни. Те са като коне с капаци и не могат да повлияят на това, което се случва на един език ", твърди Божович.