Основната заплаха, пред която днес се изправя Китай, идва не отвън, нито от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп с неговата политика на „разделяне“ на двете най-големи икономики в света.

Опасността идва отвътре: страната преживява безпрецедентно по мащаб и скорост свиване на населението. Това ще доведе до дългосрочни последици, които ще се усещат не само в самия Китай, но и по целия свят десетилетия наред, пише The Washington Post.

Забавянето на икономическия растеж може да постави под съмнение амбициите на Пекин да се превърне в глобална свръхсила, сравнима със Съединените щати, а острият недостиг на работна сила може да наруши веригите за доставки на стоки – от куклите Barbie и обувките, до мобилните телефони и електромобилите.

 „Почти невъзможно е да се обърне демографският спад“, казва ръководителката на отдела по азиатска икономика в изследователската компания Oxford Economics Луиза Лу. По нейни изчисления, свиването на работната сила в Китай може да намали годишния растеж на БВП с около 0,5% през следващото десетилетие.

През 1990 г. средната възраст на китайците е била 23,7 години, а средната жена е раждала по 2,51 деца — повече от нивото, необходимо за поддържане на стабилно население (2,1). Но до 2023 г. демографската картина рязко се е променила: медианната възраст е нараснала до 39,1 години, а раждаемостта е спаднала до едно дете на жена.

През 2022 г., според преброяването, населението на Китай е достигнало своя пик от 1,4 милиарда души и сега започва да намалява.

 Прогнози на ООН

ООН прогнозира, че до 2050 г. населението на Китай ще намалее до 1,26 милиарда, като възрастовото съотношение ще се влоши: около 10% от населението ще бъдат под 15 години, а около 40% — над 60.

До 2100 г. населението може да се свие повече от два пъти – до 633 милиона души, от които само 7,8% ще са под 15 години, а над половината (52%) – над 60.

 Политиката на едното дете

Според изданието коренът на днешните проблеми се крие в политиката за контрол на раждаемостта, започнала още през 70-те години. Тогава правителството прокарвало лозунга „по-късно, по-рядко, по-малко“, насърчавайки хората да се женят по-късно, да правят по-дълги паузи между ражданията и да имат по-малко деца.

През 1979 г. обаче властите официално въвеждат правилото „едно семейство – едно дете“. За прилагането му често се използвали принудителни стерилизации, аборти и глоби за „излишни“ раждания.

Мерките се оказали твърде ефективни. Раждаемостта се сринала, и през 2015 г. ограниченията били смекчени: от 2016 г. – позволени две деца, от 2021 г. – три. Но раждаемостта не се възстановила. След краткотраен подем през 2024 г., тя отново спаднала – от 1,77 деца на жена през 2016 г. до 1,12 през 2021 г.

 Скъпото родителство

Една от причините е високата цена на отглеждането на дете. Според пекинския институт YuWa Population Research Institute, средната стойност до завършване на университета е около 74 963 долара, а в мегаполиси като Шанхай достига 140 747 долара.

Правителството се опитва да стимулира раждаемостта с парични помощи, но без особен успех. През 2025 г. Пекин предложи субсидия от около 500 долара годишно за дете през първите три години от живота. В социалните мрежи реакцията беше саркастична:
„Ако плащаха десет пъти повече – тогава може би бихме се замислили.“

 Други проблеми

На спада в раждаемостта влияе и рязкото намаляване на броя на браковете. През 2024 г. в Китай са регистрирани само 6,1 милиона брака – по-малко от половината спрямо 13,5 милиона през 2013 г. Младите от поколението Z все по-често не виждат смисъл в женитбата и родителството.

Властите обаче активно насърчават брака: университетите провеждат „курсове по любов“, компаниите предлагат бонуси за женени служители, а местните администрации плащат премии за регистриран брак. Държавните медии дори критикуват телевизионни предавания, които представят развода като освобождение.

 Застаряване на населението

Освен ниската раждаемост, се увеличава и продължителността на живота. Броят на възрастните китайци бързо расте и, според прогнозите, ще се удвои за 30 години. Това създава огромен натиск върху пенсионната система, финансирана от данъци.

До 2100 г. в Китай хората, които не работят, ще бъдат повече от тези, които работят.

Свиване на работната сила

Китай десетилетия наред беше „фабриката на света“, но тази епоха свършва. Намаляването на броя на трудоспособните граждани прави невъзможно поддържането на предишните производствени обеми.

„В момента на Китай се падат около 30% от световния производствен капацитет, но това неизбежно ще намалее — страната просто няма да има достатъчно работници“, казва демографът И Фусян от Университета на Уисконсин.

Проблемът се задълбочава и от отношението на младите: поколението, родено между 60-те и 80-те години, с готовност е работило по фабрики, но днешните млади китайци не искат такъв живот.

 Автоматизация или имиграция?

Имиграцията би могла да бъде решение, но китайските власти, които държат на културната хомогенност, не бързат да „отворят страната“, пишат медиите. Вместо това залагат на автоматизация и роботи, които обаче имат ограничено приложение в сферата на услугите.

Дори ако днес бизнесът все още не усеща недостиг на кадри, след 5–10 години проблемът ще стане очевиден. Ако производствените мощности на Китай се сринат твърде бързо, другите държави няма да успеят да ги заменят навреме – което ще доведе до поскъпване на стоки като iPhone и Nike.

 
За самия Китай последствията ще бъдат далеч по-сериозни – това ще се превърне в предизвикателство за икономиката, политиката, обществото, културата и националната сигурност.

 Други новини за Китай

По-рано съобщихме, че Тръмп обяви нови 100% мита върху китайските стоки. По думите му, Китай е заел „крайно агресивна позиция в търговията“, след като е предупредил страните по света за въвеждането на мащабен експортен контрол върху почти цялото производство в бившата Поднебесна империя.

Освен това беше съобщено, че Китай, от своя страна, е извадил един от главните си инструменти за натиск върху САЩ – Пекин планира нови ограничения, които, ако бъдат въведени, могат да попречат на създаването на вериги за доставка на редкоземни елементи извън Китай.