Китай увеличава дела си в сръбската икономика - очаква се инвестициите в нея за 2023 г. за първи път да достигнат общия обем на средствата, вложени от Пекин във всички държави от ЕС взети заедно, пише „The Times“.

Опашките на гроба на диктатора Тито и умножаването на контролираните от Пекин фабрики са нарастващо отражение на решимостта на Китай да превърне Сърбия в своя крепост на прага на Западна Европа, подкопавайки усилията на ЕС да доближи балканската страна до членство в общността.

През тази година беше счупен рекордът за най-много нощувки, направени от китайци, в Сърбия. Бумът на китайските екскурзии започна през 2017 г., когато Сърбия премахна визите за китайците и предприемачи наеха автобуси, за да водят екскурзиантите до села, където жителите носят традиционни носии за сватби, сервират се домашно приготвени ястия и се играят народни танци.

„Те обичат пейзажа, морето, което ще видим, когато отидем в Черна гора, както и историята на Балканските войни, докато по-възрастните обичат Тито“, коментира водачът на туристическата група Ула Цзян по време посещение в мавзолея на диктатора.

Сръбският министър на туризма Хюсеин Мемич съобщи, че директните полети, зелената светлина на Китай за групови пътувания през март и голямото популяризиране на Сърбия в Китай през социалните мрежи са двигателите на бума.

За по-възрастните посетители сериозен стимул да дойдат е югославският пропаганден филм от 1972 г. за партизаните, които побеждават Вермахта. Един от малкото чуждестранни филми, прожектирани в Китай по това време, "Валтер защитава Сараево", е гледан от около милиард китайци.

При напускането на мавзолея, Цзян каза, че следващата му спирка е забележителност в Белград, която повечето китайци посещават - мястото на китайското посолство, което беше ударено при бомбардиравка на НАТО през 1999 г. - тогава загинаха трима души.

Предстои да бъде открит и нов китайски културен център, вече е изграден хотел за бизнес посетители.

Китайските инвестиции в Сърбия варират от мост над река Дунав до нова железопътна линия между Белград и Будапеща и договор на стойност 3,2 милиарда евро за подобряване на канализационните системи в 60 местни общности. /БГНЕС