Китай на практика се присъедини към санкциите срещу Русия, отказа доставките на критично важни технологии

 Китай на практика се е присъединил към западните санкции срещу Русия, като отказва доставките на критично важни технологии за строителството на кораби от арктически ледови клас, пише The Moscow Times. Това с тава ясно от презентация на Централния научноизследователски институт на морския флот на Русия, цитирана от изданието.

Според документа използването на китайски пропулсивно-рулеви комплекси за големи кораби от ледови клас е възможно само при облекчаване на международните санкции. В същото време Русия все още не разполага със собствени енергийни установки за такива плавателни съдове.

Руският институт изчислява, че до 2030 г. страната ще се нуждае най-малко от:

10 петролни танкера с дедуейт 120 000 тона;
5 газовоза за превоз на втечнен природен газ (LNG) с капацитет 174 000 куб. м;
3 универсални сухотоварни кораба с товароносимост по 40 000 тона;
2 танкера за газов кондензат;
3 танкера за втечнен въглеводороден газ (LPG).

Всички тези кораби трябва да отговарят на най-високия ледови клас Arc7, който позволява целогодишно плаване в Арктика.

Русия няма необходимите технологии

Руските корабостроителници практически не изграждат големи кораби от ледови клас. Причината не е само в ограничените производствени мощности, но и в липсата на ключово оборудване.

Русия няма собствени аналози на необходимите системи, западните технологии са недостъпни заради санкциите, а доставките от Китай също са блокирани от санкционния режим.

Плановете за Северния морски път изостават

Още през 2018 г. Владимир Путин постави цел Северният морски път да се превърне в една от основните търговски артерии между Европа и Азия.

Маршрутът се простира от Карските врата до Беринговия проток, преминава през пет арктически морета и е с дължина около 5600 километра.

Първоначалният план предвиждаше товаропотокът да достигне:

80 млн. тона годишно до 2024 г.;
200 млн. тона до 2030 г.

Реалността обаче се оказва значително по-различна. През 2024 г. по маршрута са превозени едва 37,9 млн. тона товари, а през 2025 г. – 37,02 млн. тона, което е дори по-малко.

Поради слабите резултати през 2024 г. „Росатом“ почти наполовина намали прогнозата си за 2030 г. – до 117 млн. тона, а впоследствие самият Путин заяви, че очакваният товаропоток вероятно ще бъде между 70 и 100 млн. тона.

Макар Северният морски път да съкращава превоза между Европа и Азия със 7–10 дни спрямо маршрута през Суецкия канал, Русия не успява да привлече достатъчно международни превозвачи.

По данни на специалистите през 2025 г. около 60% от товарите по маршрута са били руски износ, като 83% от превозените товари са втечнен природен газ, петрол и газов кондензат от проектите „Ямал LNG“, „Арктик LNG-2“ и находището Новопортовское на „Газпром нефт“.

Нови санкции срещу руския LNG сектор

Последният пакет санкции на Европейския съюз включва забрана за внос на газов кондензат от завода „Ямал LNG“ и други руски предприятия. Ограниченията ще влязат в сила на 1 януари 2027 г.

Газовият кондензат е страничен продукт при производството на втечнен природен газ и се използва в нефтопреработката, нефтохимическата промишленост и за производството на моторни горива.

По-рано Европейският съюз вече наложи санкции и срещу кораби, превозващи LNG от проекта „Ямал LNG“.

faktor.bg