Джеймс Палмър, заместник-редактор във Foreign Policy

След като миналия месец влязоха в сила промени в съществуващите закони за киберсигурност, Китай обмисля ново, широкообхватно законодателство срещу киберпрестъпността, насочено към още по-строг контрол върху онлайн средата в страната.

Още от началото на 2000-те години страната управлява сложната задача да поддържа затворен и строго наблюдаван интернет, който да служи на икономиката, без да застрашава политическата система.

Докато на Запад често се акцентира върху т.нар. „Велик китайски защитен екран“, системата за цензура и контрол е много по-сложна. Основният фокус на Пекин не е толкова ограничаването на достъпа до чуждо съдържание, колкото овладяването на разпространението на информация вътре в страната и ограничаването на способността на потребителите да се организират онлайн. Тези цели станаха още по-важни след Арабската пролет и бяха активно подкрепени от китайския президент Си Дзинпин през 2013 г.

Една от ключовите мерки бяха правилата за регистрация с реално име, изискващи потребителите да свържат онлайн профилите си с истинското си име и национален идентификационен номер. Днес правителството продължава да се тревожи от пропуски в тази система. Ако бъде приет в сегашния си вид, проектозаконът ще постави сериозен натиск върху интернет доставчиците да контролират поведение като използване на чужди лични данни, заобикаляне на ограничения или създаване на множество профили. Глобите за неспазване могат да достигнат 200 000 юана (около 29 000 долара), а нарушителите могат да бъдат включени в черни списъци, което на практика ги изключва от дигиталните услуги и разплащателните системи.

VPN и икономическата дилема

Друг постоянен проблем са виртуалните частни мрежи (VPN), които позволяват заобикаляне на интернет контрола. Те по принцип са незаконни в Китай, но прилагането на закона е непоследователно. Проектозаконът включва текстове, насочени срещу използването на инструменти за достъп до „незаконно чуждестранно съдържание“, включително VPN. Това обаче създава дилема: колкото по-ограничителна става интернет средата, толкова по-необходими са VPN за професионалисти в страната.

Програмистите се нуждаят от достъп до GitHub, учените – до Google Scholar, а държавните медии и чиновници – до чуждестранни източници на информация. Ако новите правила направят използването на VPN по-рисковано, това може да навреди на икономическото възстановяване на страната, тъй като производителността ще спадне без свободен достъп до важна информация.

Тръмп определя дата за Пекин

Президентът на САЩ ще посети Китай от 31 март до 2 април за среща на върха със Си. Тръмп влиза в преговорите в търсене на сделка, но е ограничен от нарастващо недоволство заради икономиката на САЩ и новите ограничения, наложени от Върховния съд върху използването на мита. Пекин умее да угажда на склонността на Тръмп към показност, така че вероятно той ще си тръгне със споразумение, което облагодетелства Китай, но е представено като личен успех. И за Си временно примирие в търговската война би било полезно.

Без „Дълга телеграма“ за Китай

В неделя се навършиха 80 години от „Дългата телеграма“ на американския дипломат Джордж Кенан, която оформи стратегията на САЩ за задържане на Съветския съюз. Много анализатори се опитват да създадат аналогичен стратегически документ за съвременните отношения между САЩ и Китай, но без успех. Причините са поне две: СССР беше силно идеологическа държава при Сталин и неговите наследници, докато Китайската комунистическа партия днес поставя акцент предимно върху вътрешния контрол. Освен това днес липсва двупартийният консенсус и дълбокият вътрешен достъп до управлението, с който Кенан е разполагал.

Плагиатски скандал

На фона на глобалните дебати за изкуствения интелект, Китай се оказа въвлечен в класически литературен скандал с плагиатство. Блогър в платформата RedNote публикува списък с популярни китайски автори, за които има съмнения, че са копирали пасажи от чуждестранни произведения, предизвиквайки обществено възмущение.

Както отбелязва писателката Юан Же, скандалът изважда наяве и ролята на държавно финансираните литературни списания, които осигуряват стабилен доход на автори, готови да създават „подходящо“ съдържание. Китай наложи нови ограничения за износ към японски компании, свързани с отбраната, след изказване на японския премиер Такаичи, че Япония може да се намеси при евентуална китайска инвазия в Тайван. Вместо да отслаби позициите й, това доведе до рекордна изборна победа за нея.

В нормални времена подобни събития биха ускорили усилията на други държави да намалят зависимостта си от Китай. Но след като САЩ се възприемат като по-непредвидим партньор, средните сили внимателно обмислят дали да ограничават опциите си. | БГНЕС