На 14 май Китай направи скок в бъдещето на изчислителната техника, като изстреля първите 12 сателита от амбициозната си програма „Three-Body Computing Constellation“ – първият в света опит за изграждане на космическа суперкомпютърна мрежа, съобщи "Файненшъл експрес".

 Изстреляни от космическия център „Джиукуан“ с ракета „Long March 2D“, всички спътници са оборудвани с интелигентни изчислителни устройства и лазерни комуникационни връзки между спътниците, което отваря нова ера в обработката на данни в орбита. Когато бъде напълно разгърната, тази констелация ще осигурява 1000 пета-операции в секунда (POPS) – колкото най-мощните суперкомпютри на Земята, като например El Capitan в САЩ, който има рейтинг 1,72 POPS.

Според китайските медии, съществуващите 12 спътника на Китай вече осигуряват завидните 5 POPS и разполагат с 30 терабайта памет на борда.

Уникалното в случая е не само изчислителната мощност, но и мястото, където се осъществява. За разлика от конвенционалните спътници, които изпращат информация на Земята за анализ, трите спътника ще вземат решения въз основа на сурови данни в космоса с помощта на системи, базирани на изкуствен интелект, които имат 8 милиарда параметри. Информацията ще се предава между спътниците чрез ултрависокоскоростни лазерни връзки от 100 Gbps, което ще намали зависимостта от наземната инфраструктура и ще съкрати времето за обработка и реакция на огромни количества информация.

Субимал Батачарджи, експерт по отбрана и киберсигурност и бивш директор за Индия на General Dynamics, глобална компания в областта на авиацията и отбраната, счита, че изстрелването е повратна точка за глобалната технологична динамика.

„Изстрелването от Китай на тези 12 спътника за космическа суперкомпютърна мрежа променя правилата на играта“, каза Батачарджи.

„Тази трикомпонентна изчислителна конфигурация с изкуствен интелект и обработка на данни в реално време в орбита може да надмине най-добрите суперкомпютри на Земята. Това разтърсва глобалната технологична конкуренция, особено между Китай и САЩ“, добави той.

С разширяването на мрежата до 2800 спътника, водена от ADA Space, Zhijiang Laboratory и Neijang High-Tech Zone, Китай поставя основите на орбитална компютърна система, която ще оформи всичко – от климатичните науки и помощ при бедствия до астрономията и военните операции в реално време. Zhejiang Lab е изследователски институт, подкрепян от провинциалното правителство на китайската провинция Zhejiang.

„Това е голяма стъпка за бъдещето на изчислителната техника. Мисля, че по-бързите климатични модели или реагирането при бедствия са обещаваща стъпка в технологичния скок. Но това също така повдига червени флагове за киберсигурността, като рисковете от наблюдение“, заяви Батачарджи. 

Действително, не могат да бъдат изключени последиците за сигурността от изчисляването на чувствителна или стратегическа информация в космоса. Но проектът има потенциал и за пробиви в зелените технологии.

Наземните центрове за данни са енергоемки гиганти, които според прогнозите до 2026 г. ще използват над 1000 тераватчаса електроенергия годишно, което се равнява на цялото електропотребление на Япония, според Международната енергийна агенция. Тези орбитални центрове за данни могат да се захранват със слънчева енергия и да се охлаждат чрез естествено излъчване на топлина във вакуума на космоса, което елиминира необходимостта от огромни климатични системи, които увеличават емисиите.

„От гледна точка на устойчивостта, космическите центрове за данни, които използват слънчева енергия и естествено охлаждане, са по-добро решение от енергоемките наземни центрове. Въпреки това, със сигурност трябва да се справим с проблема с космическите отпадъци.“ каза още Батачарджи. 

Харвардският историк и астроном Джонатан Макдауъл наскоро обясни пред китайски вестник, че такива платформи биха могли да намалят значително въглеродния отпечатък на планетата. С ускоряването на глобалното търсене на изкуствен интелект и обработка на данни, орбиталната инфраструктура може скоро да се превърне в необходимост, а не в екстравагантност.

Макдауъл също заяви, че идеята за облачни изчисления в космоса е „много модерна“ в момента и че орбиталните центрове за данни могат да използват слънчева енергия и да излъчват топлината си в космоса, намалявайки енергийните нужди и въглеродния отпечатък. Според него, в бъдеще може да се очаква Китай, САЩ и Европа да разгърнат такива орбитални центрове за данни, като добави, че китайският старт е първият съществен полет за тестване на мрежовата част от тази концепция.

„Що се отнася до Индия, това е сигнал за тревога за индийските учени и политици“, предупреди Батачарджи.

„Трябва да ускорим работата на ISRO с интегрирани AI сателити. Може да се наложи да се обединим с Quad съюзниците за общи технологични стандарти и да удвоим усилията си в областта на киберсигурността“, добави още той. 

 Индия, с опит в достъпни космически мисии и богата база от технологични таланти, "има огромен потенциал и трябва да се движи целенасочено в тази посока".

За тази цел, според него, „нека насърчим публично-частните научноизследователски и развойни дейности, обучим нашите таланти в областта на изкуствения интелект и космическите технологии и поемем водеща роля в създаването на устойчиви космически норми в световен мащаб. Вярвам, че Индия разполага с интелектуалния потенциал и амбицията да блесне в тази надпревара в орбиталните изчисления“.

Действията на Китай повдигат и по-широки стратегически и етични въпроси. Кой контролира Какво ще стане, ако тези орбитални суперкомпютри бъдат компрометирани или милитаризирани? Ще се превърне ли космосът в следващата арена не само за ракети, но и за машинно обучение? За момента това е смел тест за това дали ниската орбита около Земята може да бъде превърната в хипер-интелигентна цифрова нервна система. Но реалното й влияние може да бъде по-голямо от скоростта или мащаба – тя може да преобрази мястото и начина, по който хората изчисляват. Междувременно, докато сателитите тихо бръмчат над нас, бъдещето на изчислителната техника може би вече е в орбита. | БГНЕС