Китай реагира бързо с осъждане на Израел, след като страната нападна Иран. Въпреки това президентът Си Цзинпин не бърза да предоставя на Техеран оръжие и друга помощ, която би могла да му помогне да се противопостави на врага си. Това съобщава Bloomberg.

Известно е, че Пекин неведнъж е предупреждавал срещу ескалация на конфликта, а в четвъртък отново призова САЩ и други страни към диалог и „предотвратяване на влошаването на ситуацията в региона“.

Въпреки това Китай досега не е оказал никаква реална подкрепа на Иран, освен че поддържа търговски отношения с него – същия подход, който прилага и спрямо Русия.

Освен това Пекин призова за деескалация и след като Пакистан и Индия започнаха бойни действия помежду си.

„Китай може да оказва икономическа помощ и риторична подкрепа на Иран, но реална военна намеса изобщо не се разглежда. Китай не иска да рискува да бъде въвлечен във войната между Иран и Израел, зад който стои администрацията на Тръмп“, коментира Вън-Ти Сун, нерезидентен изследовател в Глобалния център за Китай към Атлантическия съвет.

Въпреки че САЩ имат опит с продължителни военни ангажименти, нежеланието на Китай да се намесва във външни конфликти е характерна черта на политиката на Си Цзинпин.

„Този принцип на ненамеса позволява на Пекин да се отличава от Вашингтон в страните от Глобалния юг, където Китай изгражда връзки главно чрез заеми и помощ за развитие, без да настоява за политически промени“, отбелязват от Bloomberg.

Изданието подчертава, че подходът на Пекин към Иран отразява и отношението му към Русия.

Същевременно търговските връзки между Иран и Китай са силно неравнопоставени в полза на Пекин. По данни на Центъра за стратегически и международни изследвания, около една трета от външната търговия на Иран е с Китай, докато Иран представлява под 1% от търговията на Китай. Макар Пекин да купува близо 90% от иранския петролен износ, Ислямската република в крайна сметка е заменим енергиен партньор за азиатската страна.

„В малко вероятния случай, че целият ирански износ изчезне, той може да бъде заменен със свободния капацитет на страните от ОПЕК+“, добавят от Fitch Ratings.

Bloomberg отбелязва, че Иран, който воюва с превъзхождащи сили на Израел, вероятно ще има нужда от съвременни ПВО системи и изтребители, но едва ли ще получи такава помощ от Китай.

„От 2005 г. Китай официално прекрати продажбата на основни оръжейни системи на Техеран, въпреки че в началото на тази година САЩ наложиха санкции на шест компании от Хонконг и Китай за предполагаема помощ на Иран при доставката на части за дронове“, припомня материалът.

Остава възможността за посредничество. Но дори Си да е готов за това, не е ясно дали която и да е от страните би го приела.

„Си изрази готовност да помогне. Но какво могат да направят той или Китай? Посредничеството е сложна задача, трудна без сътрудничеството на други ключови играчи, особено САЩ“, коментира професор Чжицюнь Чжу от университета Бакнел.

Както посочва Нийл Томас, изследовател по китайска политика в Азиатския институт, Пекин цени стабилността в международните си отношения и рядко подкрепя насилствени смени на режим в чужбина.

„Стратегията на Китай в Близкия изток е да поддържа добри отношения с всички, за да максимизира икономическите си ползи и геополитическо влияние“, обяснява той.