На Луната часовниците "тиктакат" малко по-различно отколкото на Земята заради по-слабата гравитация.
Китайски учени са разработили първия в света софтуер за точно измерване на времето на Луната и синхронизирането му с това на Земята, се казва в публикация на в. "Саут Чайна морнинг пост", цитирана от Дарик.
Според изданието тази технология ще позволи по-прецизна навигация "в условията на набиращата скорост глобална лунна надпревара".
На Луната часовниците "тиктакат" малко по-различно отколкото на Земята заради по-слабата гравитация - с около 56 милионни части от секундата на ден. Този ефект е незначителен, но се натрупва с времето, правейки земното време все по-ненадеждно за работа на Луната.
За да решат този проблем, изследователи от обсерваторията "Цзицзиншан" (Пурпурна планина) в Нанкин са разработили модел, който отчита по-слабата лунна гравитация и движението на земния спътник в космоса, за да синхронизира точно събитията на Луната с часовниците, използвани на Земята.
Китайските специалисти са оформили тази модел като готов за употреба софтуер, което ще позволи на потребителите да сравняват лунното и земното време в една стъпка, вместо да разчитат на сложни изчисления.
Разработчиците на системата казват, че целта им е да улеснят точното измерване на лунното време с увеличаването на честотата на полетите до Луната. Те са нарекли новия софтуер LTE440 (Lunar Time Ephemeris).
Досега лунните експедиции бяха редки и инженерите просто използваха земното време, като внасяха корекции за всяка мисия при необходимост. В бъдеще обаче се очаква все повече космически апарати и пилотирани експедиции да работят на Луната, затова подобна система е необходима, смятат нейните създатели.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации