Александр Немец, Каспаров.ru

Идват разни новини от Казахстан, от Беларус, от  Москва, от Северна Корея. Всички те се свеждат до едно: Китай затяга контрола над контролираните територии (извинете за несръчния каламбур). И Китай иска да контролира всяка от тези територии поотделно, без да допуска сериозни "съюзи" между "клиентите“ (васалите).

По отношение на Казахстан няма много нова информация, освен че "Китай получава (или вече е получил) под свое разпореждане космодрума Байконур, а Русия скоро ще бъде помолена да се изнесе от Байконур (или вече са я помолили)". Това се случва в рамките на преориентацията на Казахстан от Москва към Пекин, ускорена след срещата на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество – б.р.)  в Астана през юли.

По-сериозни са новините от Беларус

"Ситуацията в Беларус донякъде се нормализира. Лукашенко изтегли армейските си части от границата с Украйна. Подобри се и ситуацията на границата между Беларус и Полша. А имаше опасения, че Лукашенко ще се присъедини към Войната на Путин (че ще нападне от север, за да отвори още един фронт), или ще премине от провокации към конфликт на границата с Полша.
Но Китай повлия на Лукашенко и той отстъпи, въпреки "суфлирането" и директните искания на Москва. Оказва се, че Лукашенко

се подчинява на Пекин, съвсем не на Москва 

Полша заплаши Китай, че ще престане да пропуска китайски стоки по железопътната си мрежа през границата с Беларус. Пекин реагира правилно и ефективно."

Това съобщение се потвърждава и от  други източници.

Нека сега да се върнем към събития с почти тридесетгодишна давност. Мнозина се учудват на дългогодишната кариера на Лукашенко. Той дойде на власт след изборите през 1994 г., а през 1996 г. установи диктатурата си, която продължава вече 28 години.

Как стана така, че Лукашенко не беше свален от народните маси с помощта на демократичните сили и правителствата на страните от Прибалтика, Полша и Украйна? Как успя 

да избегне "руски аншлус", особено през 2022-24 г.,

 когато Русия беше разположила многочислени свои войски в цяла Беларус?

Отговорът е прост: Лукашенко го спаси дружбата с Пекин, по-точно покровителството на Пекин. Лукашенко стана "клиент" на Пекин (в древноримския смисъл на думата) в началото на 1997 г. През април 1997 г. "Женмин жибао" публикува разговор, проведен в Минск, между Лукашенко и един от вицепремиерите на Държавния съвет на Китай: "Не бива да се обръща внимание на проявите на деструктивни сили. Продължавайте своята политика." – инструктира го китайският вицепремиер. (Запознах се с този разговор в Wilson Library в Университета на Минесота.)

А малко по-късно, през юни 1997 г., Лукашенко предложи да се създаде "Оста Пекин-Москва-Минск" с цел противопоставяне на САЩ и техните съюзници (така и стана при управлението на Путин). Този път Лукашенко успя да привлече вниманието на Запада. Но времената бяха идилични и отсреща просто махнаха с ръка. 

Няма да описвам събитията от следващите 24 години (1998-2021 г.). Ще кажа само, че към края на 2021 г., непосредствено преди Войната, 

Лукашенко стана "привилегирован клиент" на Пекин

В резултат на това Лукашенко получи от Китай съвременни оръжия, включително ракетна система за залпов огън "Полонез", разработена в Китай и предадена на Беларус за серийно производство. Освен това установи сътрудничество с Китай във военно-космическата сфера.

И което е много по-важно, към края на 2021 г. Беларус се превърна в истински търговски форпост за Китай на границата на Европа. Всяка година от Китай през Беларус преминаваха над 1000 (може би 2000) "двойки" товарни влакове:  с електроника и всякаква ширпотреба в посоката към Европа, а на връщане – със зехтин от Испания, отбрани вина от Франция и фаянс от Германия (така пишат китайски източници).

През 2023 г. стокооборотът на Китай с Беларус е около 5,8 млрд. долара – малка част от общия външнотърговски стокооборот на Беларус, възлизащ на 85 млрд. долара, от които най-малко две трети се падат на Русия. Но през 2023 г. през Беларус са преминали най-малко 5000 "двойки" китайски товарни влакове със стоки за много десетки милиарди долари. В Беларус е създадена развита инфраструктура за обслужване на тази търговия, включително гигантски складове в Минск (и не само) за китайски стоки, предназначени Европа. Разбира се, Лукашенко получава солидни доходи от всичко това и разчита да получава много повече в близко време.

С една дума, когато на Лукашенко му се налага да избира между противоречащи си указания от Пекин и от Москва, той избира Пекин.

Между другото, през 2022 г. режимът на Путин използва Беларус, за да започне Войната – сякаш е един от собствените му региони. Именно от Беларус нахлу основната ударна групировка на  Руската федерация и тръгна на юг с цел да превземе Киев (и беше почти унищожена в Киевска и в Житомирска област на Украйна). В продължение на много месеци 

руските ракети атакуваха Украйна от Беларус

Но към края на 2023 г. тази дейност се сведе до нула. Очевидно в Москва е пристигнало строго разпореждане от Пекин: "Вън от Беларус!". А Лукашенко послушно е подкрепил тази заповед.  Тук лесно може да се види рязката промяна в отношението на Пекин към Войната.

И накрая, няколко думи за Северна Корея. Според наличните данни, Пекин настоява за реализиране на своите планове за разрушаване на железопътния "Мост на Дружбата" на границата между Русия и Северна Корея – за да се отвори устието на река Тумъндзян (Туманган, Туманная) към Японско море за китайски кораби. Това, разбира се, рязко ще намали доставките на снаряди и ракети за Русия.

Слава на Украйна! Смърт  на рашистките окупатори! Гибел на путинския режим (и на „Хамас“)!