Китайска ядрена експанзия: $27 милиарда в 10 нови ядрени реактора

Китай предприе нова мащабна крачка в енергийната си стратегия, като одобри строителството на десет нови ядрени реактора в рамките на пет проекта. Общата стойност на инвестицията възлиза на впечатляващите $27 милиарда, а инициативата е част от целенасочената политика на страната за постигане на енергийна независимост и намаляване на въглеродните емисии.

На 28 април 2025 г. китайският Държавен съвет официално одобри изграждането на десет нови ядрени реактора – за четвърта поредна година с подобен мащаб. Общата стойност на проектите е 200 милиарда юана ($27 милиарда), а част от реакторите ще бъдат разположени в централите Fangchenggang и Taishan. Китайският национален ядрен концерн (CNNC), както и други големи държавни компании като State Power Investment и China Huaneng Group, ще поемат реализацията на различните звена от проекта.

В момента Китай изгражда 30 ядрени реактора – почти половината от всички в процес на строеж в света. Очаква се до 2030 г. страната да изпревари САЩ и да се превърне в най-големия производител на ядрена енергия в света. Според прогнозата на China Electricity Council, ядрената мощност на Китай ще достигне 65 гигавата до края на 2025 г., в сравнение с под 60 GW година по-рано. А до 2040 г. тя се очаква да нарасне до 200 GW и да осигурява 10% от националното електропроизводство.

През 2023 г. Китай пусна в експлоатация първия в света търговски реактор от четвърто поколение в Шидао бей – 200-мегаватов високотемпературен реактор с газово охлаждане (с хелий), разработен от China Huaneng. Това бележи важен технологичен пробив в ядрената индустрия.

И докато Китай агресивно изгражда ядрени мощности в Европа ядрената енергия преживява второ възраждане – но с далеч по-предпазлив темп. Въпреки че години наред континентът вървеше към отказ от ядрената енергия, енергийната криза, зелените цели и нуждата от стабилни източници на електричество преобърнаха политическите нагласи.

Италия обяви планове за връщане към ядрената енергия след 35-годишно прекъсване, Дания обсъжда премахване на своята дългогодишна забрана, а Полша и Румъния активно залагат на ново поколение малки модулни реактори (SMR).

Франция и Великобритания, които имат традиционно ядрени сектори, обаче се сблъскват със сериозни предизвикателства – от скъпоструващи проекти като „Сайзуел C“ до опасения за забавяне на новите реактори поради липса на финансиране.

Накратко, докато Пекин изгражда реактори с бързината на индустриален конвейер, Европа все още изготвя пътната си карта – между амбициите за зелено бъдеще и нуждата от енергийна сигурност.

Китайската стратегия ясно показва, че страната вижда в ядрената енергия ключов елемент от бъдещия си енергиен микс. През първото тримесечие на 2025 г. Китай е произвел над 951 тераватчаса чиста електроенергия, като производството от ядрени източници е нараснало с 13% и е достигнало 117 TWh.

Продължаващото разширяване на ядрените мощности цели да укрепи енергийната сигурност на страната и да допринесе за постигане на климатичните цели чрез устойчиви технологии.