Александър Гьорлах, Дойче веле

Шпионската дейност на Китай става все по-агресивна и безцеремонна. Задържането на трима души по обвинение, че са шпионирали в полза на Китай, повдига въпроса доколко Германия е инфилтрирана от тайните служби на Пекин.

Трима души бяха задържани в Германия по обвинение, че са шпионирали за Китай. Това поражда въпрос с какъв успех работят китайските тайни служби. Предполагаемите китайски шпиони в Германия бяха разобличени непосредствено след посещението на канцлера Олаф Шолц в Китай, по време на което стана дума и за опазването на промишлените тайни на германските фирми. През март Конгресът на народните депутати в Китай прие нови закони, които задължават чуждестранните фирми да разкриват дори определени чувствителни информации. Тази принудителни мерки влизат в хармония с китайския индустриален шпионаж в чужбина.

Ако насочим вниманието си и отвъд границите на Германия, веднага ще установим с какъв размах действа шпионажът на Народната република. Едно проучване на мозъчния тръст CSIS от Вашингтон показва, че след като през 2012 година Си Дзинпин пое властта в Пекин, шпионската активност на Китай сериозно се е разраснала. Откакто Си е на власт китайският шпионаж вече надскача рамката на чисто комерсиалната си мотивация и обслужва най-вече стратегическите политически цели на официален Пекин. В един актуален доклад по темата пише, че само в САЩ са известни 224 китайски шпионски престъпления.

Всеки чужденец – потенциален шпионин на Запада?

В доклада пише още, че Си от самото начало използва тайните служби като маша за изпълнението на своите глобални стратегически планове – и ги третира и оборудва именно като такъв помагач.

Вътре в Китай тайните служби междувременно действат съвсем открито и разпространяват усещането, че всеки чужденец може да е потенциален шпионин на Запада.

Журналисти от британската обществена медия ВВС обобщават: „При управлението на Си Дзинпин, най-авторитарния лидер на Китай от десетилетия насам, шпионската служба на страната, която винаги се е обгръщала в голяма тайнственост, драстично увеличи публичното си присъствие и разшири сферата си действие“. Шпионските служби произвеждат пропагандни филми, които  се гледат в цялата страна. Тази държавно насаждана параноя идва от самия връх на системата: властелинът Си, подобно на своя партньор и приятел Владимир Путин, се изолира изцяло в годините на пандемията и допълнително се радикализира.

За разлика от практиката на други тайни служби, които разчитат на дълго разработвани контакти, Пекин залага на информатори – например на студенти, които пребивават в чужбина само за определен период от време. Институтите „Конфуций“, които са прикрити като културни институции, всъщност функционират като шпионски звена на комунистическата партия на Китай. От тези институти се оказва натиск върху младите китайци да не критикуват родината си – заплашват ги, че в противен случай  роднините им в Китай ще си имат неприятности.

Нарастваща китайска безцеремонност

Тези действия на Пекин са добре известни на тайните служби както в САЩ, така и в Германия – при това не от вчера. Допреди няколко години изглеждаше, че свободният свят може да се примири с този вид шпионаж, който не е нещо необичайно. Но с оглед на нарастващата китайска агресивност и безцеремонност редица демократични държави решиха да намалят зависимостите от Китай и да ограничат достъпа до чувствителни технологии.

И досега обаче, Германия си остава тъжно изключение от тази тенденция. След посещението на канцлера Олаф Шолц в Китай авторитетното издание „Форин Полиси“ констатира, че канцлерът и неговата ГСДП, за разлика от коалиционните им партньори СвДП и Зелените, сякаш нагаждат политиката спрямо Китай изцяло към желанията на германските концерни – а не в интерес на гражданите на страната.

Канцлер без геополитическа тежест

Списанието подкрепя тази своя констатация с факта, че в делегацията на Шолц най-голяма тежест са имали представители на министерствата на транспорта и селското стопанство, тоест на тези, които не говорят за отчайващото състояние на човешките права в Китай, а се интересуват главно от търговските интереси на двете страни.

Според изданието, канцлерът не бил в състояние да отправи ясно политическо послание, понеже не притежавал собствена геополитическа тежест, поради което трябвало от името на германската икономика просто да моли за достъп до китайските пазари. Тъй че, докато Си Дзинпин успява сръчно да жонглира с интересите на демократичните държави, те нямат няма да съумеят да предприемат обща акция срещу китайския шпионаж.