Кандидат-кметът на ПП ГЕРБ за кмет на община Ловеч Корнелия Маринова уважи представянето на петото допълнено издание на книгата на Нася Кралевска „Без име – Рушители и строители на България“. В представянето и дискусията, взеха участие големия български актьор и режисьор Руси Чанев, и членовете на фондация „Истина и памет“ журналиста Христо Христов, проф. Евелина Келбечева и историка Георги Михайлов. 

Събитието бе организирано от общината и Клуба на дейците на културата. Залата бе изпълнена с ученици, учители, граждани, местни бизнесмени и журналисти.

„Нася Кралевска описва два периода от най-травматичните спомени от българската история – това са периодите след 9 септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г.”, заяви историкът проф. Евелина Келбечева. Тя посочи, че изследването е изключително важно и противостои на невежество за режима, което умишлено се втълпява.

„За хората, които не знаят какво е станало тогава, събитията в книгата на Нася са поднесени по един увлекателен начин”, допълни от своя страна актьорът Руси Чанев.

Легендата на българското кино е театър изпълни по невероятен начин откъси от книгата на Нася Кралевска, свързани с критиките на истинските български родолюбци като Захари Стоянов в края на 19 век към опитите на Димитър Благоев да внесе левите идеи от Русия; след това за просташката увереност на Тодор Живков в началото на 1989 г. за изграждането на „развито социалистическо общество”; за ужасните последици от властта на БСП начело с Андрей Луканов в края на 1990 г. и за обществения бунт срещу катастрофалното управление на социалистическата партия при Жан Виденов (1995-1997).

Разтърсващ за много хора от публиката бе откъсът, посветен на прикриването от режима на БКП и Тодор Живков на аварията в съветската атомна централа „Чернобил” през пролетта на 1986 г.

В резултат на прикриването на атомната катастрофа от компартията и нейния първи ръководител потърпевшо се оказва цялото българско общество, а последиците се отразяват и до днес върху здравето на нацията.

Ловеч бе седмото населено място, в което бе представена новото издание на книгата на Нася Кралевска след Созопол, Бургас, Карнобат, Сливен, София и Пловдив при обиколката в страната, организирана от фондация „Истина и памет”.

„Защо пишеш за комунизма, след като живееш в САЩ и може просто да се наслаждаваш на живота там”, запита авторката Нася Кралевска журналистът Христо Христов в интервю на живо пред публиката.

„Причината е любовта ми към България, в която съм отгледана, и ужасните последици на комунизма върху моята Родина”, отговори му тя.

Кралевска разказа как е започнала да пише книгата, провокирана от първия премиер от СДС Филип Димитров през 1998 г., когато се срещат за интервю в САЩ, където тогава той е посланик.

Върху книгата тя работи две години, като пътува до България, където прави редица интервюта с участници в събитията през годините на прехода и проучва документи.

„Още в началото обаче разбрах, че не мога да обясня случващото се при поскомунизма, ако не опиша самия комунистически режим и затова в книгата ми има част за тези период”, поясни Кралевска.

Първото издание на „Без заглавие” излиза през 2001 г. и продължава да бъде търсено и днес. В новото издание е включена темата за международното осъждане на комунистическия режим през 2006 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, събитие, в което ключова роля има българския депутат от СДС и представител в ПАСЕ Лъчезар Тошев.

В дискусията се включи кметът на Ловеч Корнелия Маринова, която преди четири години успя да разбие 20-годишния бастион на БКП в града. „Ние сме от поколението, което пази много спомени. Искам да изразя специална благодарност на фондация „Истина и памет” заради това, че в учебната програма по история за 10 клас ще се изучава този период, и усилията, които положихте да не се допусне подменяне на фактите за това какво е представлявал този режим – тоталитарен и престъпен”, заяви тя.

„Болно е за нас, ловчанлии, че недалеч от града е имало комунистически лагер и през последните години посещавам много от времето да превърнем това място на памет и обучение”, продължи Маринова.

По думите й не трябва тези страници да бъдат закрити, не трябва това минало да бъде забравяно и не да бъде потулено някъде, а да се говори за него, да се изправим очи в очи с истината, да разказваме на децата ни какво е било, защото това е начинът да не се повтори.

Кметът припомни, че след три години ще се навършат 60 години от закриването на лагера „Слънчев бряг” край Ловеч. „Дотогава ние трябва да направим нещо много важно – трябва да направим един национален мемориал, посветен на жертвите на комунистическия режим”, сподели тя

Тя си представя проектът да включва параклис и обучителен център, чрез който младите поколения да научават какво се е случило там в периода 1959-1962 и по този начин да им се дава възможност да формират като хора.

„В програмата за развитие на община Ловеч посвещаваме много усилия на този проект и аз знам, че има много хора, които ще бъдат наши съмишленици, защото ние го дължим като справедливост на жертвите, дължим го към историята, към която трябва да бъдем отговорни и достойни. Имаме мисия и ще работим заедно”, заключи Корнелия Маринова.

В дискусията по-възрастните хора споделяха болката си за лъжите на БКП при аварията в Чернобил, за ниските пенсии в резултат на ниските заплати по времето на комунизма и за опразнения в края на режима пенсионен фонд.

Млади хора задаваха въпроси за това кой е виновен за неизучаването на режима на БКП в училище и споделяха, че техните родители не говорят за него, а им говорят бабите и дядовците.
Други младежи пък зададоха въпроса дали при комунистическия режим е имало съпротива от страна на обществото.

И получиха изчерпателен отговор: и за горянската въоръжена съпротива, и за женските бунтове, първи в страните от Източния блок, и за първата работническа стачка на тютюноработниците в Пловдив през 1951 г., както и за други форми на съпротива срещу комунистическия режим.

Събитието приключи с раздаването на автографи от Нася Кралевска.

Следващото представяне на петото, допълнено издание на книгата на Нася Кралевска „Без заглавие” ще бъде в Стара Загора на 14 октомври 2019 г., от 18 ч. в Регионалната библиотека „Захари Княжески”.