"Едно е желанието на работодателите, друго е реалната възможност за наемане на работници от трети страни. Работодателите трудно стигат до работна сила в държави извън ЕС и се оказва, че не могат да ги задържат."

Това заяви в интервю за БНР Атанаска Тодорова, експерт в отдел "Пазар на труда, миграция и мобилност" в КНСБ.

"За 2024 г. повече от 40% от чужденците с разрешение да работят у нас напускат България преди третия месец и отиват в Западна Европа. Изследване на КНСБ показва, че това, което работодателите им предоставят - условията на труд, жилищно настаняване и доходи, не позволяват на лицата да живеят достатъчно добре." - посочи експертът.

Тя съобщи, че за 2024 г. за работа в България са издадени близо 36 000 разрешения на хора от 79 държави. Това е с 10 000 повече в сравнение с 2023 г., като най-много са работниците от Турция - над 8000, Узбекистан – 8000, Киргизстан – 5000, Непал - 4500, Молдова - около 1300. Всички те са получили достъп до пазара на труда в България за пребиваване и работа. 

Най-много са в секторите хотелиерство и ресторантьорство, строителство, в IT сектора, колцентровете, преработващия бизнес. Най-малко са в горското и в рибното стопанство. 

Тодорова коментира нуждата на работодателите у нас от работна ръка: 
"Потребностите на работодателите не отговаря на реалността. Изследване на Агенцията по заетостта показва, че нуждите на работодателите са за 261 926 работници и специалисти. Въпреки че искат висококвалифицирани специалисти, статистиката показва, че назначават нискоквалифицирани и дори такива без средно образование." - поясни експертът на КНСБ.

За 2024 г. "синя карта" – за високо квалифицирани работници, са получили само 800 души, което е твърде малко за претенциите на работодателите.

"А за 2024 г. има освобождаване на персонала от технологичния сектор, може би заради навлизане на ИИ или оттегляне на бизнеса от България", коментира Атанаска Тодорова.