Съветът по икономически и фискални въпроси към ЕС за първи път разгледа промяна на Маастрихтските правила – 60% дълг спрямо БВП, 3% дефицит. Предлага се задлъжнелите държави да имат възможността плавно в порядъка на няколко години да намалят отношението на дълга към БВП. България трябва да поиска преразглеждане на 3% дефицит, неговото увеличение не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“. Това заяви Пламен Димитров, председателят на КНСБ, предаде БГНЕС.

„България е важно да заеме позиция в това преразглеждане, защото навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани като България, трябва също да им се дадат възможности за гъвкавост. Ако на някои ще им се позволяват по-бавно да намаляват своите дългове към БВП, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат далеч под 60% дълг, то да имат възможност за преразглеждане на 3% дефицит“, поиска Димитров.

„На теория връзката между дефицита и конвергенцията е отрицателна, но реалността е друга – дори над 3% дефицит би ни позволило по-бързо конвергиране за растеж на икономиката с поне 5%, защото 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране кьм размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналния растеж на икономиката от 5%. Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% или над 26 млрд. лв. В този смисъл, ако една или дори няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, каза още председателят на КНСБ.

„Германия е на 35 000 евро реален БВП на глава от населението, шест пъти повече от България, тоест ако сега не променяме нищо ще ни трябват 50 години, за да я догоним. Средно за ЕС страните имат 70% дълг спрямо БВП, ние от 16,17% през 2012 г. стигаме до 26% през 2015 г, но през 2022 г. България има държавен дълг 22,4%, тоест много под средните за Маастрихт. Ние теглим милиарди и да си финансираме дефицитите, но произвеждаме повече – виждате, че БВП-то на България расте. Средният дефицит към дълга за България (2012-2021) е малко над 1%. Планираните фискални дефицити в еврозоната през 2023 г. за 11 държави са с дефицит от над 3%, тоест и те няма да могат да покрият 3% дефицит“, подчерта още Димитров.

Любослав Костов, експерт в КНСБ, уточни, че дефицитът оказва положително влияние върху растежа на БВП. „80% от развитите държави са на дефицит. Франция е спазила само две години нужния критерии за 3% бюджетен дефицит. Маастрихтските критерии са остарели и те трябва да бъдат преразгледани“, каза още Костов.

Исканията в обобщение на КНСБ са: За България да се приеме временно отклонение от спазването на 3% дефицит на бюджета, това ще се използва за ръст на БВП. Правилото за преразпределяне през бюджета на до 40% от БВП по отношение на приходите и разходите да отпадне - България преразпределя през последните 10 г. средно 38 - 42% от своя БВП при средно преразпределяне за ЕС-27 в диапазон от 48 - 52%. Политиката по доходите в Бюджет 2023 г. да бъде ориентирана към компенсиране на кумулативната инфлация за предходните 2 години /2023 - 2021 г./, която е 28,4%. Тоест в бюджетния сектор според КНСБ са необходими още: 248 Млн. лв. за компенсиране на инфлацията от последните две години за всички министерства и ведомства, 524 млн. лв. за поддържане на средната заплата за педагогическите специалисти на 125% от средната работна заплата за страната съгласн

СРЗ за страната съгласно сключеният Колективен трудов договор, ръст на доходите за всички работещи в бюджетната сфера с 10% от 01.07.2023 г. с компенсиране на прогнозираната инфлация до края на настоящата календарна година.

Огнян Атанасов, вицепрезидентът на КНСБ, уточни, че България не се отказва от Фонда за справедлив преход (ФСП). “През последните няколко дни сме свидетели на представянето на тенденциозно невярна информация за това, че България се отказва от средствата по Фонда за справедлив преход. Според КНСБ това се дължи на факта, че миналата година България информира Комисията, че ще продължи Програмата „Развитие на регионите" без териториалните планове за справедлив преход и ФСП. Причината за това е, че страната ни не е готова с тях и това щеше да доведе до значително забавяне на стартирането на ПРР. Припомняме, че изготвянето на териториалните планове и за трите региона преминаха през широко обществено обсъждане, КНСБ нееднократно изрази своето несъгласие последните проекти на ТПСП да се обвързват с приетото в ПВУ изискване за намаление с 40% на емисиите в енергетиката до 2026 г. в сравнение с 2019 г. Категорично възразихме също така срещу посочените в плановете закриване над 20 работни места до 2026 г. и липсата на всякаква стратегия за разкриване на нови работни места. В тази връзка КНСБ е представила мерки, които съответстват на разбирането ни за справедлив плавен преход и отчитат съвременните предизвикателства пред въглищните централи. До края на месец юни тази година страната ни трябва да представи пред ЕК последните варианти на проектите на ТПСП на трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил, за да може да се възползва от 70 % от ресурса в размер на 856 млн. евро. До края на месец юни тази година страната ни трябва да представи пред ЕК последните варианти на проектите на ТПСП на трите въглищни региона - Стара Загора, Перник и Кюстендил, за да може да се възползва от 70 % от ресурса в размер на 856 млн. евро.

Средствата могат да бъдат получени до края на 2023 г. Това беше заявено и от представители на Комисията пред проведения наскоро Комитет за наблюдение на Програма „Развитие на регионите", която отговаря за управление на средствата по Фонда за справедлив преход. Беше посочено, че за комисията е много важно страната ни да получи средствата, които са насочени към инвестиции в нисковъглеродна икономика и разкриване на нови работни места. Представителите на Комисията и МРРБ заявиха, че още през месец април ще започнат срещи със заинтересованите страни в регионите, за да се обсъдят мерките и действията по управление на средствата от фонда. За нас е важно обсъжданите мерки да бъдат в синхрон с измененията в ПВУ и с актуализацията на Интегрирания план за енергетика и климат.

КНСБ настоява за навременното представяне пред Европейската комисия на териториалните планове за справедлив преход и ще участва със своята експертиза в изготвянето на окончателните проекти на плановете”, заявяват още от КНСБ.