На 26 юни, след 483 години робство и безнадеждност, в България е възстановена монархическата традиция.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България. На 17 април той е избран от I Велико народно събрание от трима кандидати, а на 29 е провъзгласен за княз. На 26 юни 1879 година полага клетва в Търново и поема управлението на възкръсналото княжество. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.

Именно по негово време се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Тази позиция на княза обаче не се харесва в Москва и Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери - русофили извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България. Но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

Днес тленните останки на първия български княз от Третата българска държава са положени в костница на бул. „Васил Левски” в столицата, издигната от признателните българи. В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия.