На 26 юни, след 483 години робство и безнадеждност, в България е възстановена монархическата традиция.
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България. На 17 април той е избран от I Велико народно събрание от трима кандидати, а на 29 е провъзгласен за княз. На 26 юни 1879 година полага клетва в Търново и поема управлението на възкръсналото княжество. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.
Именно по негово време се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Тази позиция на княза обаче не се харесва в Москва и Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери - русофили извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България. Но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Днес тленните останки на първия български княз от Третата българска държава са положени в костница на бул. „Васил Левски” в столицата, издигната от признателните българи. В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия.
Фактор
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България. На 17 април той е избран от I Велико народно събрание от трима кандидати, а на 29 е провъзгласен за княз. На 26 юни 1879 година полага клетва в Търново и поема управлението на възкръсналото княжество. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията“.
Именно по негово време се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Тази позиция на княза обаче не се харесва в Москва и Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери - русофили извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България. Но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк, князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.
Днес тленните останки на първия български княз от Третата българска държава са положени в костница на бул. „Васил Левски” в столицата, издигната от признателните българи. В историята ни князът ще остане като по-голям българин от много сънародници, подложили се да служат сляпо на Русия.
Още от От редактора
Преди 30 години Украйна загуби ядрения си статус: Русия прибира и последните бойно ядрени глави
В основата на ядреното разоръжаване на Украйна стои така наречения Будапещенски меморандум, който към днешния момент се явява най-големият коз в ръцете на Кремъл
Заветите на Христо Ботев за Русия и нейната антибългарска и античовешка политика
Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот, казва поетът
На 30 май изгарят на клада освободителката на Орлеан, жената-воин Жана д’Арк
Преди 595 години прочутата национална героиня на Франция, разбила англичаните при град Орлеан, е изгорена. Орлеанската дева е обявена от Католическата църква за еретичка, а по-късно за светица.