Кога ще гръмне AI балонът: Един сигнал, който може да предизвика срива

Почти от самото начало на бума около изкуствения интелект постоянен хор от песимисти предупреждава, че той неизбежно ще завърши зле, подобно на оригиналния дотком балон отпреди повече от четвърт век и жилищния балон от средата на 2000-те години.

Почти четири години след публичното представяне на ChatGPT бумът на изкуствения интелект продължава, оптимистите все още танцуват, а инвеститорите се вслушват за всеки знак, че музиката е на път да спре, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.

Списъкът с нещата, които могат да се объркат, е дълъг. Няма достатъчно електроенергия за всички договорени центрове за данни. Възможно е да няма достатъчно платени клиенти, които да поддържат всички тези центрове. Най-големите разработчици на AI модели самите могат да бъдат изместени от нови конкуренти. Повишаването на лихвените проценти може да направи разходите по заемите непосилни. А в най-драматичния сценарий автономни AI агенти могат да ни убият всички.

Въпреки това нов капитал продължава да се влива в сектора на изкуствения интелект и, колкото и очевидно да звучи, именно тук се крие най-голямата му уязвимост.

Бумовете се нуждаят от непрекъснат приток на свеж капитал, за да се поддържат. Историята показва, че те могат да започнат да се превръщат в сривове в момента, когато възможността за набиране на нов капитал се затвори. Точките на пречупване могат да настъпят внезапно или да се развият като бавна капитулация. Но все още не сме стигнали дотам.

Междувременно има един сигнал, който си струва да се следи: дали изразът „дефицит на финансиране“ отново ще се върне в речника на пазара. Заедно с термина „скорост на изгаряне на парите“ той се превърна в част от финансовия жаргон през 2000 г., когато дотком балонът започна да се свива.

Тогава „скоростта на изгаряне на парите“ показваше колко средства губещият стартъп изразходва на всяко тримесечие и колко месеца му остават, преди да остане без пари. Терминът стана популярен след прочута статия на „Барънс“ от март 2000 г., която допринесе за спукването на балона. „Дефицит на финансиране“ означаваше, че дадена компания все още се нуждае от инвеститори, които да продължат да вливат свежи средства, докато тя стане самодостатъчна, но възможността за набиране на нов капитал вече е изчезнала.

Един от емблематичните примери беше Pets.com. В началото на 2000 г. „Ърнст енд Янг“ даде на компанията чисто одиторско заключение, без предупреждение относно способността ѝ да продължи дейността си. Отчасти причината беше, че изглеждаше способна да продължава да набира средства от инвеститори, независимо колко пари губи. Онлайн търговецът продаваше продукти за 5 долара, които му струваха 10 долара за закупуване и 50 долара за реклама и маркетинг. Междувременно Nasdaq достигаше нови рекорди.

След това пазарът се срина, парите свършиха и компанията прекрати дейността си през ноември 2000 г.

Подобни концепции се върнаха на мода по време на финансовата криза, започнала през 2007 г., но този път при големи финансови институции. Ключов момент настъпи през ноември 2007 г., когато Freddie Mac намали дивидента си и продаде привилегировани акции за 6 млрд. долара в отчаян опит да укрепи регулаторния си капитал на фона на нарастващите загуби по ипотечните кредити.

Това, от което Freddie Mac всъщност се нуждаеше, беше да набере милиарди долари чрез емитиране на обикновени акции, които поемат загубите по-ефективно от привилегированите акции. Ако дори предприятие, спонсорирано от правителството, не можеше да направи това, сигналът беше, че за почти всяка компания от финансовия сектор ще бъде трудно да набере свеж капитал чрез обикновени акции и така да възстанови капиталовия си буфер.

През следващите месеци все пак бяха реализирани някои емисии на акции. Те обаче не бяха достатъчни, за да компенсират лавината от загуби. До септември 2008 г. Fannie Mae и Freddie Mac бяха поставени под държавен контрол, а правителството спасяваше финансовата система на страната.

Връщайки се към настоящето, инвестиционният бум около изкуствения интелект все още има значителна инерция, но вече се появиха първите признаци на нервност. OpenAI изключи възможността да излезе на борсата тази година. Holtec Nuclear, която цели да доставя малки модулни реактори на гигантите в сферата на AI, този месец отложи плановете си за първично публично предлагане. Anthropic, създателят на Claude, премести планираното си IPO от октомври за ноември.

Макар тези събития да могат да се окажат просто препятствия по пътя, те не са знак, че прозорецът за набиране на капитал се затваря, поне засега. Дори компаниите да не излязат на борсата в близко бъдеще, изглежда все още могат да набират средства на частните пазари. Holtec например вече е печеливша компания и има други утвърдени бизнеси в ядрената енергетика.

Но е трудно да се разбере реалното финансово състояние на компании като OpenAI или Anthropic, защото техните финансови резултати не са публични и може да не станат такива още дълго време. Всичко, което външните наблюдатели изглежда знаят, е, че компаниите изразходват огромни количества пари, имат ненаситна нужда от още средства и не показват видими печалби според традиционните финансови показатели.

Ако OpenAI може да разчита на компании като Nvidia и SoftBank да продължат да го финансират, това помага да се запази целостта на екосистемата около изкуствения интелект с надеждата, че един ден тя ще стане самодостатъчна. Способността на OpenAI да набира нови средства означава също, че компания като Oracle, която разчита на OpenAI за бъдещи приходи в размер на стотици милиарди долари, може да продължи да оправдава собствените си финансирани с дълг капиталови разходи за центрове за данни.

Ако обаче тези обстоятелства се променят и прозорецът за набиране на капитал се свие достатъчно, за да създаде дефицит на финансиране за някой от най-важните AI стартъпи в света, инерцията зад инвестиционния бум в изкуствения интелект може бързо да се обърне. След като това се случи, никой не може да каже как точно ще се развият събитията.

Вероятно пазарът сам ще разпознае този момент, когато той настъпи./ БГНЕС