Капитан Румен Георгиев

В продължение на години морските въпроси се появяват в публичния дневен ред само след кризи – заседнал кораб, екологична заплаха, институционален скандал. Реакцията винаги е една и съща: временна суматоха, шум в ефира, прехвърляне на отговорност между институции, бързо забравяне и…. разбира се награди.

Подобна е ситуацията и преди парламентарни избори. На фокус, поне във Варна и Бургас, отново ще бъде морската индустрия – многократно дъвкана и изплюта дъвка.  

Това не е политика. Това е липса на държавност. 

До болка познатите клишета звучат като някаква сладникава чалга песен, пълна с предизборни морски лъжи:

• „Ще развием морската индустрия“ - без да кажат каква политика ще я управлява
• Имаме визия“ - но без срок, бюджет и отговорник
• „Ще привлечем инвестиции“ - без стабилна регулаторна и флагова политика
• „Морето е приоритет“ - без да е приоритет в нито един стратегически документ. Дори думата „морска“ не е спомената в Стратегията за национална сигурност
• „Ще преобразуваме пристанищата“, „ще засенчим Констанца“
• „Ще възродим корабостроенето“, 
• „Ще направим България морска сила отново“
•  „Повече кораби под български флаг“  и т.н.

Тези мантри са толкова „свежи“, колкото е чиста фекално-обогатената вода на Варненското езеро. От десетки години сме свидетели на тежка девалвация на предизборните обещания на политиците ни. Думите им са просто изпразнени от съдържание поради политическа или социална злоупотреба.
Няма да правя „вивисекция“ на обещаните изборни измами, но се питам защо продължава този фарс? 

Отговарям:

Първо, защото, все пак сме останали хора с морска душа, които жадуваме да чуем, че морето ни може да бъде повече от туристическа дестинация за два/три месеца. 

Второ, морската тема е технически сложна за обикновения избирател. Лесно се разказват истории за хиляди работни места и милиони инвестиции, супер пристанища, опашка от инвеститори и всичко това без да се влиза в детайли за реализацията.

Трето, има истинска носталгия по морската мощ на България от миналото, която се експлоатира емоционално.

И четвърто, най-важното - няма истинска политическа отчетност. Обещанията не са обвързващи, а провалите се приписват на „предишната власт“, „кризата“ или „непредвидени обстоятелства“, „служебни правителства“. Още през 2013 г., великият д-р Тони Филипов /дълбок поклон пред паметта му/ обяви „девиза“ на неговата имагинерна партия: „Ние можем да ви обещаем толкова, колкото никой не може да ви даде”. Прозорлив и гениален!

Време е за морска трезвост, но за целта трябва да си отговорим защо тези обещания са кухи още преди да бъдат дадени?
Защото липсват предпоставките, за да бъдат осъществени, а те са:

• няма приета морска политика;
• няма дългосрочни цели;
• няма компетентни морски хора за институционална реформа;
• няма парламентарна отговорност.

Без тези елементи всяко обещание е просто предизборна шумотевица. Резултатът … морето остава без глас в парламента, а обещанията – празни и без последствия. 

Да погледнем обективно – нека да анализираме ситуацията практично и да оценим фактите такива, каквито са; да не изпадаме в ролята само на критикари, но и да дадем идеи как да реанимираме морската индустрия.

Ситуацията в българската морска политика много наподобява на „Параграф 22“ и за да го пробием трябва първо да го опишем ясно. Кръгът е затворен и елементите са:

Няма морска политика, защото → няма политически субект, който да я изработи, защото → няма обществен и парламентарен натиск, защото → няма ясна формулировка на проблема, защото → няма морска политика, която да го формулира.

Класически "vicious circle" (порочен кръг).

Това е ситуация, в която се въртим в кръг от десетилетия, без да можем да намерим решение, като всеки опит за измъкване води до повторение на проблема. Всички говорят загрижено, всички кимат, всички са рационални, всички имат оправдание – и нищо не се случва.
Предложение за изход:

Предлагам в следващото Народно събрание да се създаде НАДПАРТИЕН ПАРЛАМЕНТАРЕН МОРСКИ КРЪГ /НПМК/, като неформален работен формат, в който представители на различни парламентарни групи да обсъдят и постигнат национален консенсус по морската политика на България.

Целта на НПМК е създаване на дългосрочна, национална морска политика, основана на:
1.    Сигурност и устойчивост 
2.    Икономическа устойчивост
3.    Екологична отговорност
4.    Институционална яснота

Тогава нека, сега, да попитаме политиците от всички партии за морската политика на България, въпросите могат да се публикуват като отворен въпросник към всички партии. Отговорите, задължително в писмена форма.

Например:
1.    Мнението относно „МОРЕТО КАТО СТРАТЕГИЧЕСКИ НАЦИОНАЛЕН РЕСУРС“ – темата изисква ли отделна държавна политика? 
2.    Подкрепяте ли изработването и приемането от Народното събрание на Национална морска политика с хоризонт до 2050 г в рамките на първите две години от мандата,  със сериозно публично обсъждане и с перманентен парламентарен контрол?
3.    Ще поемете ли политически ангажимент морската политика да бъде надпартийна и устойчива при смяна на правителства? /Важен въпрос, защото се тества дали мислят държавнически или мандатно/.
4.    Подкрепяте ли създаването на постоянна парламентарна комисия по морска политика с участие на експерти, с контролни функции и с публични заседания?
5.    Какво разбирате под „морска сигурност“ – само военна защита или и гражданска, екологична и икономическа? Ако отговорът е само „НАТО и армия“, значи липсва цялостно разбиране.
6.    Кое конкретно ваше действие в първите 100 дни ще покаже, че морската политика не е просто предизборно обещание?

Отговорите се свеждат до „ДА / НЕ и ЗАЩО“. Ако политиците не могат да отговорят ясно и кратко на горните въпроси преди  изборите, те няма да могат да се справят и след тях. Ако отговорът е уклончив, това означава, че темата няма да бъде приоритет.

Защо намесваме парламента?

Морската политика по дефиниция се отнася към морски транспорт, отбрана, околна среда, икономика, външни дипломатически отношения, образование и кадри, кораборемонт/корабостроене……

Всички министерства имат отношение към споменатите елементи и нито едно министерство няма мандат да ги обедини.

Илюзорно е, че експертите от транспортното министерство /Морска администрация/ ще решат проблема. Причини - тя няма легитимност за стратегически избор, ограничена е от правомощия и не може да създава политика, а само да я изпълнява. Друг въпрос е нивото на компетентност.

Единственият орган, който може да наложи приоритет над министерствата, е ПАРЛАМЕНТЪТ.

Така също, парламентът е единствената институция с легитимност да балансира интереси. Морската политика неизбежно засяга частни икономически интереси, екология, сигурност и международни отношения и за целта само парламента може да играе сложната роля на политически арбитраж.

Целта е да се създаде политически субект около морската тема, като се водим от основния принцип: 

Морето не е идеология, морето е държавност

Тук вече навлизаме в „дълбоките води“ с въпроса кой може да бъде политически субект около морската тема. 
Една партия – абсолютно НЕ, дори и да я кръстиш „Морска партия“ – това е нереалистично и маргинално. 
Трябва ни ПОЛИТИЧЕСКИ НОСИТЕЛ НА МОРСКАТА ТЕМА!!!

Възможни политически субекти могат да бъдат:
1.    НАДПАРТИЕН ПАРЛАМЕНТАРЕН МОРСКИ КРЪГ, - това е ядрото, около което всичко останало се подрежда. Да се избегне употребата на „група“ вместо „кръг“, защото може да се счете, че влиза в конфликт с правилника. Може „формация“ …..
В никакъв случай не говорим за класическа парламентарна група т.е. формално надпартийна ПГ не може да съществува. Реалистичният и работещ вариант  е надпартиен парламентарен формат, който стъпва върху общ интерес, а не върху идеология.
Какво е напълно възможно и законно?
С решение на Народното събрание да се създаде парламентарна комисия с мандат „Изработване на национална морска политика“, който е легитимен институционален инструмент с достъп до процедури и може да инициира решения.
2.    ГРАЖДАНСКО-ЕКСПЕРТЕН КРЪГ или ФОРМАЦИЯ
Това е двигател даващ съдържание, поддържа натиск, формулира проблеми, но НЕ управлява процеса по създаване на морската политика. Част от тази формация могат да бъдат морски организации /браншови камари, клъстери …./, учебни заведения, авторитетни експерти, дори отделни публични фигури.
Подчертавам, без тази гражданско-експертна формация, надпартийният парламентарен кръг се изпразва от съдържание
3.    КРАЙБРЕЖНИ ОБЩИНИ - когато няколко общини говорят с един глас, парламентът слуша
4.    ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ (силен усилвател) – дава публичен тон, легитимира темата като „национална“.
Представителите на различните парламентарни политически сили безусловно трябва да приемат, че: 
1.    Морската безопасност е надпартиен въпрос 
2.    Морската икономика е въпрос на национална сигурност
3.    Липсата на морска политика вече е риск сам по себе си

Повтарям основният принцип на Надпартийния Парламентарен Морски Кръг /НПМК/:
Морето не е идеология. Морето е държавност. Морето не избира партии.
Морската политика на България може да се роди само тогава, когато „морето“ бъде признато като национална отговорност, а не като ведомствен проблем, например:
- след засядане – м/к Вера Су
- след замърсяване - м/к Вера Су, м/т Кайрос – рисков
- след международен срам – м/т Бадр

Следващият парламент трябва да създаде формат, в който тази тема да бъде извадена от партийното противопоставяне. „Надпартийният парламентарен морски кръг“ няма да може с магическа пръчка да реши проблема, но е минималното условие държавата да започне да мисли стратегически за „морето“, а не реактивно след всеки инцидент. Това е първата ясна стъпка за пробив на Параграф 22.

Морската политика на България не липсва, защото е сложна. Липсва, защото политиците не са поели ангажимента да я назоват като национален въпрос. 

Време е да спрем да се качваме на „политическия немореходни“ кораби.

Тази статия е призив за критично мислене и гражданска бдителност.

Нека тази изборна кампания бъде различна!