Как се съставя нотариално завещание, когато завещателят не може да го подпише, например поради тежко заболяване?

Изискванията за това обстойно обяснява в решение за развитие на правото състав на Върховния касационен съд (ВКС), председателстван от ръководителя на Гражданската колегия Мими Фурнаджиева и с членове Камелия Маринова и Соня Найденова, пише news.lex.bg.

Пред него е поставен следният въпрос, по който липсва практика на ВКС: „Нищожно ли е нотариално завещание в хипотезата на чл.42, б.„б” от ЗН, във връзка с чл.24, ал.3 от ЗН, поради порок във формата, ако вместо да запише изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не поставя подпис?“.

Когато завещателят не е в състояние да се подпише

Поводът за него е завещание, с което мъж оставя апартамента си в Русе на преживялата си съпруга. То е съставено от нотариус и мъжът не го е подписал – тъй като не е бил в състояние заради тежкото си здравословно състояние.

В него нотариусът е удостоверил, че след като се уверил в самоличността и дееспособността на завещателя и на свидетелите, както и че завещателят извършва завещанието по собствена воля, без чужда принуда и разбирайки свойството и значението на завещателния акт, отразява волята му да завещае на съпругата си цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си и желае тази негова последна воля да бъде уважена от наследниците му.

Нотариусът посочил в акта: „Завещателят не подписа завещанието поради своето болестно състояние“. След това то било подписано от двама свидетели и от нотариуса.

Завещанието е съставено в 11,30 ч. и същия ден в 22,30 ч. завещателят починал.

Мъжът няма деца, но има брат и две сестри и завещанието му е оспорено от дъщерята на брат му (докато тече делото, почива и преживялата съпруга, която завещава апартамента на сина си). Ищцата твърди, че в случая е налице изначална липса на съгласие и правновалидна воля на наследодателя за извършване на завещанието, още повече, че то е изготвено часове преди смъртта му.

Окръжният съд в Русе прогласява нищожността на завещанието, като приема, че не е спазено изискването за форма. В него нотариусът е отбелязал собствения си извод защо завещателят не може да се подпише, а по закон (чл.24, ал.3 от Закона за наследството) ако завещателят не може да се подпише, той трябва сам да укаже причината за това и нотариусът отбелязва това негово изявление преди прочитането на завещанието. Затова ОС-Русе приема, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 24 ЗН.

Но заявява и че тъй като то е едностранна правна сделка, е нищожно и поради липса на воля у завещателя за извършване на разпореждане за след смъртта му с притежаваното от него имущество, тъй като изначално липсвало негово волеизявление (на основание чл. 26. ал. 2. предл. 2 вр. с чл. 44 ЗЗД).

Разясненията на ВКС

В решението си ВКС първо посочва какви са изискванията за форма на нотариалното завещание и каква е точната поредност на всеки елемент от фактическия състав:

устно изявяване на волята на завещателя;
записване на изявената воля от нотариуса;
прочитане на записаното;
отбелязване на изпълнените формалности с означаване място и дата на съставянето
подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса.
И подчертава, че липсата на някой от тези реквизити на формата води до нищожност на завещателното разпореждане.

ВКС припомня, че за начина на полагане на подпис от завещателя се прилага общата разпоредба на чл. 579 ГПК и че при хипотезата на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим подпис на завещателя, който може да бъде положен чрез отпечатък от десния му палец, а в тази на чл. 24, ал. 3 от ЗН – т.е. когато завещателят не може да се подпише, изявлението му замества неговия подпис.

„Т.е. завещанието не е недействително поради неуказване на причината поради която не е положен подпис, а е поставен отпечатък, защото законът не прави разлика в значението на ръкописния подпис и подписа чрез отпечатък от десен палец или друг пръст, ако такъв няма, и само в последния случай следва да се посочи причината, поради която отпечатъкът не е от указания десен палец“, заявяват върховните съдии

И подчертават, че чл.24, ал.3 ЗН изрично изисква изявлението на завещателя за причината, поради която не може да положи физически подпис  – било ръкописен, било чрез отпечатък от пръст, да е отбелязано от нотариуса преди прочитане на завещанието.

„…т.е. в хипотезата по чл.24, ал.3 ЗН самото изявление на завещателя замества подписа му, а не преценката на нотариуса и неговото отбелязване в акта за невъзможността завещателя да положи подпис, като по поредност това отбелязване от нотариуса на заместващо подписа изявление на завещателя, следва да е предхождащо прочитането на завещанието“, посочва ВКС.

И заключава, че в чл.24, ал.3 ЗН са определени не само специален начин на заместване подписа на завещателя, но и различна спрямо втората алинея на същата разпоредба поредност на действията на нотариуса и неспазването на тези специални изисквания опорочават изискването за форма на нотариалното завещание и го правят нищожно по смисъла на чл.42, б.“б“ ЗН.

ВКС обаче подчертава, че това не означава, че завещателят не е изразил устно волята си, както е записано от нотариуса. „При условията на чл. 179, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че обективираните в нотариално завещание изявления на завещателя са направени устно пред нотариуса и имат отразеното в документа съдържание, като нотариусът е записал именно устно изразената воля на завещателя.

Полагането на подпис от завещателя (ръкописно или чрез отпечатък от десен палец или от друг пръст), респ. отбелязване неговото изявление в хипотезата на чл. 24, ал.3 ЗН, е друг, различен, елемент от фактическия състав на изискването за форма на нотариалното удостоверяване, спрямо изискването за устно изявяване волята на завещателя, поради което липсата на подпис на завещателя в нотариалното завещание не означава, че завещателят не е изразил устно волята си за завещаване както е удостоверил нотариусът“, заявява ВКС

Върховните съди отхвърлят виждането на втората инстанция, че този порок на формата води до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие (на основание чл.26, ал.2, пр.второ от ЗЗД). Те припомнят решение на ВКС от 2021 г. (пълния му текст виж тук), изводите в което споделят.

В него е прието, че когато договорът не е подписан от страна по него и тя не е изразила волеизявление, не е налице липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Като стъпва на трайната практика на ВКС, според която липсата на съгласие като порок на сделката и основание за нейната нищожност, винаги се свързва с т.нар. „съзнавана липса на съгласие” – волеизявлението е направено, но страната съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка.

Прието е още, че съгласно чл.580, т.6 вр. чл.576 ГПК, когато някоя от страните не е подписала нотариалния акт, нотариалното действие е нищожно, а от там и сделката, за която законът изисква нотариална форма, е нищожна.

„Тези разрешения се споделят от настоящия касационен състав, и макар да са дадени по повод валидността на двустранен договор, оформен с нотариален акт, то с оглед чл.44 ЗЗД, следва да се считат относими и към едностранните сделки във формата на нотариален акт“, заявяват върховните съдии Фурнаджиева, Маринова и Найденова.

Затова те обезсилват решението в частта, в която завещанието е прието за нищожно на основание чл. 26, ал.2, пр. 2, ЗЗД, отменят частта, с която е допусната делба и го потвърждават в останалите му части.